МИСИС„П” В ЛОНДОН

Ирена Георгиева

Лизи и баба й Алис почистиха къщата усърдно като професионални хигиенистки. После претърсиха всяка повърхност, кьоше и чупка с настървение, на което и санитарни инспектори биха завидели.

Не намериха и една нахална прашинка и възрастната жена с усмивка отбеляза, че резултатът е съвсем задоволителен.

Беше време за финалната поанта и Алис развали безупречния строй на 8-те броя ароматизатори в банята, за да подсили уханието на момина сълза в стаята, където баща й Том и неговата българска съпруга мисис „П” щяха да отседнат за седмица.

Така Лизи наричаше наум втората си майка, чието име не успя да произнесе правилно при първата им среща. Официално всички използваха английското Пени, заради далечната му прилика с оригинала. Оставаше да определят менюто за гостите от България.

- Предлагам да направим фиш енд чипс, традиционно и вкусно - заяви Алис, толкова тържествено сякаш обявяваше началото на националния химн.

Предложението отключи у Лизи божествени спомени за екзотичните ухания, които излъчваше кухнята на мисис „П”, този истински кулинарен Олимп, който сякаш беше събрал всички световно признати майстор-готвачи.

Панираната риба с пържени картофи напомняше на притоплен полуфабрикат, взет по навик от местния супермаркет. За щастие, преди малко от зимната градина се носеше недвусмислено похъркване.

Там дядо й се бе оттеглил, за да си прочете вестника. И тъй като той не допускаше никого другиго до свещенодействието по панирането на рибата, тя убеди баба си, че бифтекът със сос Грейви и изтънченият малинов пай, гордост за къщата на Алис, ще бъдат достойни заместители.

Ако можеше да избира, Лизи също щеше да се отправи към леглото. Беше изкарала неспокойна нощ. Дядо й Стив, загърбил доброто възпитание и чувствата на съседите, бе кръстосвал двора, за да вика котарака Рой.

Достолепният домашен любимец бе удължил вечерната си разходка, а на сутринта пристигна с полепнала по мустаците перушина. Ужасена, Алис го нарече „лошо момче” и окончателно спря да му говори, след като измете перата на птичка от плочите в задния им двор.

Няколко часа по-късно бифтекът си стоеше на топло във фурната, а малиновият пай грееше във всекидневната. Колата на Стив се завърна от летището и паркира в двора пред къщата.

Лизи излезе тъкмо навреме, за да види широко отворените очи на мисис „П”, които проследиха как дядо й извади бастуна си, измъкна се от шофьорското място и пое бавно към входа на къщата.

Очевидно помощното устройство бе убегнало на гостенката до този момент, а опитът й с прехвърлили 85-ата си годишнина, подпиращи се на бастун, но шофиращи, бе абсолютно минимален.

Том бе успял да извади двата куфара от багажника - единия с размерите на бебешка кошарка. Мисис „П” го хвана с една ръка и целеустремено го понесе към къщата.

Мускулите на дясната й ръка потрепнаха под нежната обвивка на наситените мазнини, които се стелеха по протежението й, а краката на Лизи се подкосиха, като си представи стръмното и тясно стълбище, което водеше към спалните.

Мисис „П” обаче показа завидни катерачески умения с огромния товар в ръка. На средата поспря за момент, но като участник в „Сървайвър” бързо се окопити и продължи пътя си, докато не стигна заветната площадка.

На тържествената вечеря Алис разказа за единственото им пътуване в България в началото на 90-те, което им харесало, въпреки неприятния инцидент в чакалнята на гарата в голям град, чието име беше забравила.

Помещението, в което били заедно с останалите пътници за секунди се изпълнило с въоръжени мъже, облечени в черни дрехи, които охранявали някакъв мафиот. Слава богу, останали само със стреса.

Мъжете огледали чакащите и скоро си тръгнали. Алис изрази съжаление, че нямат шанс да посетят отново България, защото откакто Стив оперирал крака си, не са предприемали дълги пътувания.

Мисис „П” можеше да участва в разговора само с любезното съдействие на съпруга си, затова концентрира вниманието си върху храната и оцени по достойнство бифтека.

Алис й предложи втора порция, но гостенката поклати глава, докато черните й очи поглъщаха алената глазура на малиновия пай.

Дядо Стив улови погледа й, а лицето му стана няколко нюанса по-карминено от обичайното, преди да вземе думата и да напомни за етикета, който не позволяваше разрязването на десерта преди всички да са приключили с основното.

Мургавите страни на Мисис „П” придобиха цвета на желания от нея пай. Лизи й предложи още червено вино, а котаракът, който рядко се сприятеляваше с чужди хора, се свря в краката й. Тогава мисис „П” прошепна нещо на съпруга си и той преведе, че тя иска да им направи баница.

- О, наистина ли? - изрече Алис с такава тревога, сякаш й бяха съобщили, че вечерята й е пълен провал и вече някой друг ще се разпорежда в кухнята й. Мисис „П” обаче не вникна в скритото послание и жизнерадостно обяви, че на сутринта ще разточи корите.

- Но менюто за утре е вече готово! - събра сили за отпор Алис и се опита да измъкне повече информация за непознатото ястие. Том преведе, че то може да се яде по всяко време на деня и ги увери, че непременно трябва да го опитат.

Лизи също подкрепи идеята. Алис прие поражението с достойнство, но ги насочи към готовите кори на магазина „ Теско”, под предлог, че кухнята й не била пригодена за извънредни дейности като точене. За компенсация тя предложи да финансира мероприятието.

Мисис „П” се възпротиви енергично, като клатеше глава в посоката означаваща „да, разбира се”. Бащата на Лизи с вещината на дипломат от кариерата сложи край на неудобната ситуация като намекна, че ще обсъдят въпроса допълнително.

След малиновия пай Алис предложи на всички по чаша чай или кафе. Мисис „П”отклони поканата с мотива, че не пиела възбуждащи напитки вечер и излезе от стаята.

Докато Том разказваше за новия си живот в България, за добрите си съседи и красивото място, на което живее, домакинята чу подозрителен шум от кухнята.

Тя се изправи от мястото си, извини се и се отправи към съседното помещение. При вида на Мисис „П”, запретнала ръкави и миеща чиниите под шуртящата вода, Алис извиси глас: „Но това е работа на Стив, той реди и пуска съдомиялната”.

- Е, аз пък нямам нищо против поне една вечер някой да я свърши вместо мен - подсмихна се видимо доволен съпругът й.

Следващият ден бе предвиден за култура и Алис се погрижи да осигури солидна закуска. Мисис „П” обаче пренебрегна завидното разнообразие от зърнени закуски и се задоволи с няколко препечени филийки с масло.

Все пак сърцето на домакинята се размекна, когато забеляза, че гостенката искрено се възхищава на цветята й през прозореца. В пристъп на умиление тя дори й предложи да й покаже малката си зеленчукова градина, разположена в дъното на задния двор.

В късния следобед, след като бяха посетили Уестминстърското абатство, бяха се качили на виенското колело и бяха документирали този първи ден със солиден снимков материал, гостите минали през супера и при завръщането си стовариха върху масата в кухнята плик с хранителни продукти.

Алис се засуети около тях, като се опитваше да надзърне в торбата. След малко лошото й предчувствие се оправда напълно.

На масата й се ококори бяло-син пакет - сирене фета, до него щръкнаха 4 кофички гръцки йогурт, както и опаковка с яйца, кутия с кори и пакет с брашно.

Мисис „П” гореше от ентусиазъм, който нито ледената физиономия на Алис, нито стържещият й глас успяваха да потушат. Гостенката поиска голяма купа и там за секунди забърка бяло-жълта смес.

Алис се предаде и тъжно чакаше Мисис „П” да избере тавата, в която да положи своето кулинарно произведение. Изведнъж гостенката се ококори и започна да говори бързо и разпалено на своя език.

Въртеше и изучаваше с кисела физиономия кората, която излезе от кутията. Том, привлечен от силните звуци на половинката си, се притече на помощ. Той обясни на майка си недоразумението.

Съпругата му очаквала да извади множество тънки и фини кори, а не една-единствена макар и многократно по-дебела.

В крайна сметка Мисис „П” избра от шкафа на Алис една малка правоъгълна съдина, разряза кората на три парчета и разля сместа помежду им и отгоре. Печенето също се оказа проблем, защото скоро ястието се надигна като суфле и златистата му коричка почерня, преди мисис „П” да успее го покрие с фолио.

Вечерята премина очаквано мъчително. Всички извръщаха поглед от натрапеното им блюдо с изчегъртано почерняло. Накрая Стив все пак го опита, защото бил мислел, че е сладко.

- Вкусът на сирене е доста силен, но вярвам, че един ден бих могъл да свикна с него.

Алис също се насили да похвали баницата, а Том и Лизи жертвоготовно си взеха дори второ парче. Никой не спря Мисис „П”, когато отиде в кухнята, за да измие чиниите.

На сутринта Лизи отвори очи и с изненада установи, че е в Лондон. Беше сънувала, че закусва в кухнята на Мисис „П”. Беше се двоумила какво да си избере - пухкава баница, мекици със сладко от горски ягоди или парче от прясно изпечения тутманик.

Можеше да се закълне, че и в момента усеща аромата на топъл хляб. Лизи наметна халата си и предпазливо пое надолу по стълбите.

Уханието се засилваше, а от кухнята се носеше смях. Тя преглътна и открехна вратата, но въпреки очакванията й, гледката я стъписа. Точилката с издайнически бели следи стоеше до мивката, а баба й прегръщаше Мисис „П”. Дядо й поднасяше към устните си бухта, която държеше с мазни пръсти, а не с вилица, както изискваха добрите маниери.

На масата се ширеше голяма тава с баница, от която липсваха солидни количества, а до нея искряха златисти бухтички и снежнобяло сирене.

- Закуска гурме, побързай, Лизи - каза Стив между две хапки. Но следващата му реплика я шокира още повече: - Заминаваме за България. Време е и баба ти да се научи да меси така.