ВЕЛИКДЕН
ВЕЛИКДЕН
Възкръсна доброто! Спаси ни доброто
и вярата в него, защото сме живи.
И в себе си носим свойта Голгота,
и кръста си носим, намираме сили.
Любов ли е Бог - и ние сме вечни!
От обич родени, за обич родени.
Светът се усмихва - сияещ и светнал,
защото сме негово пресътворение.
СЛЕД КРАЯ
Небето се отвори и надникнах
в отвъдното на своите мечти.
Прегърна ме разцъфналата вишна
със аромат и слънчеви лъчи.
Денят си беше същият. Еднакви
градината и розовият храст,
тревата по-зелена, по-приятна
бе ласката на вятъра със нас.
Дори страхът ми стана по-различен
от неизвестното след този миг.
Създадени сме, за да се обичаме
и да усещаме, че сме добри.
След края на деня започва утре
чрез нова дума и различен свят -
ще ни направи може би по-мъдри -
като дървото, цялото във цвят.
БЕЗВРЕМИЕ
Стрелките на часовника се движат,
но времето е спряло вътре в нас,
а думите реални и невидими,
превръщат се в опора и в компас.
Даряват ни с надежда и със вяра,
с утеха, доброта на слънчев бряг,
защото са създадени за хората
и всеки миг превръщат в нов и благ.
Стрелките на часовника се движат,
след всеки залез идва изгрев нов.
По-важното е, че сега сме живи
и носим вътре в себе си любов.
КЪМ ВРЪХ ШИША ПАНГМА
На Боян Петров - в памет
Ослушай се! Ще чуеш тишината!
Там горе, на върха, е като в храм.
И побелява бързащият вятър,
за да останеш в смелостта си сам.
Дори когато никой не открие
следите ти сред преспите навън,
си оцелял сред живите и бие
сърцето ти като камбанен звън.
То вие и отеква като ехо
и се завръща, за да си простим -
на себе си, на лудите поети,
на всеки, дръзнал да се извиси.
И не върхът е крайната победа,
а пътят, който води към това.
Не се завърна, но остави себе си
и покори най-трудното - света!
СТАРИЯТ КЛЮЧ
На бежанците от Беломорска Тракия
Нося стария ключ на врата си
като ценно бижу, като спомен,
като част от рода, от дома си
вместо кръст, вместо знак, вместо орден.
И отключвам чрез него детето
и света му - отминал, реален,
всичко истинско, силно и светло
ме прегръща, целува и гали.
Той е моята вяра и нежност,
и родината, и земята.
Паметта ми свята надежда.
Завещавам го на децата си!
