БАДЕМ НАД ЗАЛЕЗА

Михаил Михайловски

БАДЕМ НАД ЗАЛЕЗА

Пътека тича… и по нея
бадемов цвят пред мен се стеле.
Бадемов цвят света люлее -
от понеделник до неделя…

Цъфти, бадем! Край тебе само
светът е блед и розов даже,
какво за тебе е измамата,
щом ти цъфтиш, когато даже

студът навънка още щипе,
морето мята хладни пръски,
а ти, изправен върху сипея,
размахваш клоните си дръзко.

Цъфти, бадем! О, участ странна
да бъдеш първи, да разцъфнеш.
И розов цвят, и морска пяна
вълните по света да пръскат.

А ти над залива изправен -
забит във пясъка крайбрежен,
какво, кажи ми, ти остава -
освен да подаряваш нежност!


***
Когато гроздето узрява, виното го чака,
тъй както всеки изгрев чака мрака…
Тъй както пътем своя стих си пиша,
аз утре вече може да не дишам.

Така си мисля: колко всичко струва,
поклона на подлеца, отминалата буря,
това, че грозде зрее, бъчвите се пукат,
то значи есен е. И пак звъни капчука!


СТУДЕНО

С гребен невидим троскота реши
вятърът, хукнал над всичко зелено.
Милва героя, подлеца и грешника,
между които вървя. И е студено!

Кой ме зове! Безкрай тук няма!
И кога казваме „да”? И кога „не”?…
Трупат се истини, изчезват измами,
важно е днес, че живея поне.

Важно е!… Но утре след мене
ще разпридат влакно след влакно,
по какви причини и защо е студено -
ще проучват безкрай… И дано!

Нека най-сетне всичко да мине.
Студеният вятър всичко ще среши,
бадема разцъфнал, възторга изстинал
и непосадените още череши!