СПЕЦИАЛНИ

Цветелина Александрова

„И радост в очите ще имате,
мънички мои.”
(„Не бойте се, деца”, Н. Вапцаров)

- Насам, насам - ръкомаха енергично жената към работниците, които е наела.

Те тъкмо са стоварили тежките кашони от фирменото бусче, сега трябва да ги занесат до детската площадка и да монтират люлката. Мира е щастлива. Колегите й застанаха изцяло зад благородната кауза. Фирмата организира няколко благотворителни инициативи. Успяха да съберат всички необходими средства и сега за децата с увреждания също ще има люлка. Мира се снабди с разрешение от общината и днес люлката ще бъде монтирана на детската площадка.

„Защото децата са си деца. Не трябва да се делят” - мисли си Мира, докато насочва работниците и от време на време хвърля поглед към дъщеря си, която препуска немирно из детската площадка или се катери на „най-високото на катерушката”. В този ранен делничен час тук няма други деца, но Светла много искаше да участва в сглобяването на люлката. Мира отстъпи на молбата й и я освободи от училище.

След като люлката най-накрая е монтирана, дъщеря й я поглежда разочаровано.

- Мамо, но това не е люлка, а някаква грозна клетка!

- Миличка - усмихва се Мира. - Ще видиш колко ще се радват децата. Ето, виж, идват вече. Ела да ги посрещнем.

Тя я хваща за ръка и двете заедно отиват да посрещнат групата деца с майките им, които идват за откриването на новата детска площадка. Площадка, на която и те ще се люлеят, а няма да гледат тъжно отстрани как другите деца се забавляват, докато тях ги разхождат в инвалидните колички. Те изчакват реда си за новата люлка, а очите им блестят от нетърпение. Отначало са притеснени, докато майките им ги закрепват с количките върху люлката. А после издават възторжени крясъци и ръкопляскат. Едно момиченце разперва ръце към небето и силно се провиква: „Горе!”, „Горе!”

Мира снима всички тези усмихнати, сияещи детски лица. Решила е, че ще направи изложба, за да видят колкото може повече хора тази неподправена радост. Ще се опита да събере средства за още люлки в още градинки.

За децата има сокове и лакомства, балони и един истински клоун. Майките стискат благодарно ръцете на Мира. Децата й махат и тя прегръща и целува всички тези детски личица, доволни от толкова малко. В късния следобед те се разотиват, уморени от забавления. Едно детенце е притворило очи и задрямало върху количката си, но устните му са все още разтеглени в усмивка.

Мира и Светла решават да хапнат пица в близката пицария в единия край на парка. Превъзбудени са от емоции и още не им се прибира.

- Мамо, утре пак ще дойдем, нали? Уговорих се с Диди - майка й ще я доведе.

- Разбира се, но след училище, миличка. А коя беше Диди - това русичкото момиченце, което викаше „Горе, горе!” ли?

- Да, тя. Ние вече сме приятелки.

- Добре, миличка - отговаря разсеяно Мира, загледана към шумна група младежи на скейтборди, които се задават отсреща.

Един от тях се носи право срещу тях и за малко да бутне Светла. Мира успява да я дръпне в последния момент.

- Ей! По-внимателно не може ли? - не се сдържа Мира.

Някои от младежите се засмиват, но повечето не й обръщат никакво внимание.

Тя дръпва уплашената Светла и продължава напред.

- Мамо, да идем пак да видим люлката - моли я Светла след пицата.

- Е, не, миличка, вече е късно, стъмва се и сме изморени. Да се прибираме, и утре е ден.

- Моля те! Само да минем оттам!

- Ох, добре - въздъхва Мира.

Светла подскача радостно по пътя към площадката, а Мира изморено я следва.

- Светле, моля те, по-бавно, не те виждам! - вика разтревожено тя и забързва след пъргавия силует на детето.

- Ей! Слезте оттам веднага! Веднага! - чува тя гласа на Светла и се затичва притеснено.

- Махайте се оттам! Тази люлка е за деца с увреждания! - крещи детето и доколкото Мира я познава, избухването в плач ще последва съвсем скоро.

- Миличка, какво… - Мира се приближава на бегом до дъщеря си.

Тъничка и малка, тя стои със стиснати юмруци срещу младежите със скейтбордите, които се редуват да скачат със засилка върху люлката за деца с увреждания.

- Малката, разкарай се, ще те бутна! - извиква поредното момче, който се готви за скок.

- Госпожо, вземете си детето! - приканва я друг.

- Момчета, много ви моля! Днес сложихме тази люлка. Тя е много скъпа и е единствена в София. Ако я счупите, децата с увреждания няма да има на какво да се люлеят.

Мира се опитва да бъде спокойна, но гласът й потреперва.

- Те вече са я счупили, мамо! - вика Светла със сълзи в очите, докато сочи падналата на земята дръжка на люлката.

- Голяма работа! - махва с ръка едно от момчетата. - На тия, сакатите, само люлка им е запотрябвала! - изхилва се подигравателно.

- То каква люлка е това? Щайга! - засмива се друг.

- Как не ви е срам! - гледа ги тъжно Мира и дръпва дъщеря си за ръка. - Да си вървим, Светле, хайде!

- Но, мамо, сега специалните деца как ще се люлеят? - отчайва се детето.

- Ще я поправим, Светле! Да тръгваме вече - продължава да тегли ръката й Мира.

- Ха-ха-ха! Специални! Аз съм специален! Пазете се-е-е! - извиква един от младежите, засилва се и се мята върху люлката.

Мира изпищява и закрива с ръце очите си. Момчето не успява да стигне до вътрешността на люлката и се приземява върху металната оградка, която не издържа тежестта му и изпращява застрашително. Той се олюлява върху нестабилното парче дърво под краката си. Тялото му се извърта и момчето пада с главата надолу върху гърба си. До кръста е върху люлката, а краката му стърчат навън.

- Тишо! Тишо! - изпищява някакво момиче, отива при падналото момче и се мъчи да го свали от люлката.

- Недей! Не го мести - извиква Мира. - Ще звънна на Бърза помощ.

- Мамо, не звъни! - обажда се мрачно Светла. - Той си получи заслуженото.

- Не така, Светле! - скарва й се Мира, докато звъни по телефона.

- Сега и той ще бъде специално дете - обявява на висок глас Светла.

- Млъкни, пикло! - скарва й се момичето.

- Не съм пикла! Кой каквото вика, на себе си го вика! - ядосано се изплезва на момичето.

- Светле, спри! - стиска ръката й Мира. - Да, да, Западен парк - обяснява по телефона.

- Тя ме обижда, мамо! - тропва Светла с крак.

- Тя е притеснена за приятеля си, а ти говориш лошо за него.

- Лошо ли, защо? Лошо ли е да си специален? - учудва се Светла.