ГЛАСЪТ НА ЧЕРВЕНАТА ФУДЖИ

Кристина Кунева

ГЛАСЪТ НА ЧЕРВЕНАТА ФУДЖИ

на стената в бистрото виси картина с надпис:
„гласът на червената фуджи
бавно се надига из недрата й”
всички фенери на улицата са строени в светъл шпалир
защото днес нещо ще се случи
вероятно ще се случи
преди или след вечерята
но ще се случи
иначе за пореден път
ще прибера останалите храна и мечти в кутия
за да ги запзя за утре
когато отново ще извървя пътя до работа
обримчен от строени фенери и бистро с японска картина
и в главата ми ще се върти идеята за гласа на червената фуджи
„нещо трябва да се случи” -
голямо и съвсем естествено
като небе
като обърнато с повърхността надолу море
в което можем да плуваме свободни
можем да дишаме с пълни дробове
докато водата ни пречиства с всяка вълна
от тук до червената фуджи
от тук до края на света
нещо трябва да се случи
преди да спрем да съществуваме


РАЯТ Е ТАМ, КЪДЕТО СА СЪБРАНИ ВСИЧКИ НАШИ ПРОПУСНАТИ ЗАЛЕЗИ

мисля си докато пътувам през червеното отражение на небето в темза
все още мога да почувствам твърдите върхове на небостъргачите
заровени сред розовата влага на залеза
а градът оставя металически вкус в устата ми
лодката подскача от розовите вълни към розовото небе
докато ние се раждаме заедно с нея от този залез
и откриваме времето чрез стъпките на минувачите по моста
люлея се и се издигам над студената линия на гърба на града
а после се спускам и носена от палубата докосвам кея
достигам го и стъпвам на него
мокрото дърво се люлее, а аз поглеждам останалите слизащи от кораба
за да потърся следа от смътното усещане, че сме се родили току-що заедно
от влагата на реката и твърдостта на града
и че раят съществува там, където са събрани всички наши
пропуснати залези