ЦЕПНАТИНАТА

Даниел Меразчиев

Цепнатината се намира във високите скали току над родното ми село и съществува от незапомнени времена. Дядо я помни откогато е бил дете, неговият прадядо също, а е спомената и в аналите на древните траки. Някои учени предполагат, че е още по-стара, защото специфичната й форма на клин е заимствана от шумерите за създаването на първата писменост.

Цепнатината представлява тясна пролука между две скали и единственото й предназначение е да поглъща бистрите води на поточето, извиращо на десет метра над нея. Изскачат хладните капки, сливат се в едно цяло в изгладеното каменно русло, и още не поели от силата на слънцето, потъват отново в мрака. Дълго време се смятало, че това е кръговрат и потъналата вода отново изтича от извора. „От тъмнината се раждаме и в тъмнина умираме. Това е кръговратът на живота!” - заключил преди векове някакъв мъдрец, който прекарал седем години да съзерцава Цепнатината. Друг един мъдрец решил да докаже словото му. Наредил да заколят овен и пуснал кръвта му в цепнатината. Тя се просмукала в скалата и докато овенът се въртял над огъня, всички очаквали от извора да потече червена вода. Минали много часове, овенът бил оглозган до последния кокал, но кървава вода не потекла. След няколко дни вестоносец разбудил заспалите от преяждане изследователи със странна новина. В далечни земи цяло едно море се обагрило в червено! Оттогава идва и прозвището му - Червено море. Мъдрецът си погладил брадата и поискал втори овен, за да опита друга теория, а пък бил и прегладнял, но хората му отказали. Тръгнал си със съмнения относно кръговрата на живота.

Веднъж пък, двама влюбени предположили, че Цепнатината носи късмет. В потайна доба, пристъпващи тихо, за да не бъдат забелязани от дебнещите караконджули, те се изкачили в планината. Метнали в Цепнатината малка златна пендара, целунали се страстно и зачакали какво ще стане. Уви, късметът не ги споходил. Щом местният чорбаджия разбрал, че щерка му се залюбила с прост ратай, я заключил вкъщи, а ратая натирил през девет села в десето. Двамата младежи никога повече не се видели. Случило се обаче нещо друго.

Една сутрин, жителите на селце в подножието на Алпите, там където сега е Швейцария, се разбудили от силен грохот. Помислили, че има земетресение и бързо излезли от домовете си, но нищо не се клатело. Някой безмълвно посочил към близкото езеро, а то било до горе пълно със жълтици. Хората започнали да грабят кой с каквото може - кофи, бъчви, цели каруци. Препълнили къщите си със злато, но имало още и още. След като вече нямало място за хората в къщите им, някой предложил да съберат всичкото злато в специални постройки, за да имат хората къде да спят в хладните нощи. Така се зародили швейцарските банки, чиято слава се носи и до днес.

Вече станало ясно, че Цепнатината поглъща всичко, попаднало в нея и го захвърля на различни места по света. Не само го изхвърля, но го умножава многократно. Доказателство за това е още една легенда, на която се натъкнах наскоро. Преди много години някакви деца откраднали петел и решили да му се насладят на полянката до Цепнатината. Най-смелото от тях му отрязало главата, но петелът подскочил и побягнал. Горката птица обикаляла полянката, но тъй като вече нямала глава и очи, не виждала къде стъпва. Преди да успеят да я хванат, тя паднала в Цепнатината. Децата останали гладни, но броени дни по-късно морето в близост до Китай било залято от заклани петли. Птиците били толкова много, че местните ги яли цяла година. Оттогава произлиза Годината на Петела. Откъде са се появили годините на тигъра или глигана в китайския хороскоп остава само да гадаем. Моето лично мнение е, че някъде по света има по-големи цепнатини, в които са пропаднали тези животни.

Много международни учени са се интересували от Цепнатината. Преди няколко години някакъв прогресивен професор от Исландия обяви, че цепнатината трябва да се разшири, за да се разбере какво има в нея. Как да стане това? С бомба, разбира се! Професорът смело метнал бомбата, изтичал на безопасно разстояние и зачакал. Нищо не се случило. Покрусен от неуспеха си, той се качил на самолет, за да се върне в мразовитата си родина. Още по пътя му обаче, в Исландия изригна мощен вулкан. И вие сте го гледали по телевизията. Докато самолетът на професора с часове кръжал над замъглената от вулканична пепел писта, той усилено размишлявал. Накрая прозрял, че няма какво друго да се е случило, освен множество бомби да са избухнали в планините на острова му и те да са предизвикали вулкана.

Теорията на исландеца отначало не хвана декиш пред научната общност. Акиоши Муни от Токийския Университет дори му се присмя публично и предложи нов експеримент. Какво ще стане, пита той, ако пуснем в Цепнатината повече вода, освен тази идваща от поточето? Предложението беше прието с овации и скоро огромна японска делегация обсади селото ми. Акиоши приседна до Цепнатината, а един булюк асистенти неспирно му носеха лейки пълни с вода. Цепнатината жадно поглъщаше всичко. Това продължи до новините в седем. Неспирни валежи в Тексас, Хюстън е потънал във вода. Японецът изпусна последната лейка, потърка очила и призна теорията на исландеца. От него ден Цепнатината е заградена и се пази от въоръжените сили.

Аз обаче знам за малка пролука под оградата. Вадата от последните дъждове я издълба и ще успея да се промуша през нея. Ще взема и малка лопата, в случай, че куфарите ми не успеят да преминат. Натъпкал съм ги с бележки, написани на всички езици по света. Вие знаете ли, че съществуват няколко стотин езика? И аз не знаех, но старателно издирих всеки един от тях. Презастраховам се, защото учените все още нямат теория, къде излизат пуснатите в Цепнатината неща.

Според моята теория обичаният човек няма как да е лош. Замислете се - щом една-единствена усмивка може да промени настроението ви, то какво би се случило, ако сте постоянно заляти с обич? Разбира се, аз не съм учен и това е само хипотеза. Ще разберем дали е вярна, ако след падането на нощта успея да се добера до Цепнатината. Пожелайте ми успех!

На листчетата написах две думи, за които лесно намерих превод на всичките езици по света, може би защото са най-използваните: „Обичам те!”