СЪРЦЕТО НА КУКЛАТА

Даниел Меразчиев

На третия ден, след последната кръгла луна, Елфина спря да танцува. Тя пак си местеше дясното краче напред, лявото завърташе настрани, после отново дясното, но точно преди пируета спираше за секунда и всичко започваше отначало. Вече не довършваше танца си. Старият Ото Блум я погледна тъжно, свали от закачалката палтото и старото бомбе и отиде при майстор Хуго.

Чул звънчето на входната врата, майсторът затвори кожения албум с пощенски марки. Този му беше любимият, а особено се радваше на турската серия с платноходи. Вдигна глава и сърдечно се усмихна:

- Какво те води насам, друже? Пак ли ти спря часовникът?

- Не е часовникът, Хуго. Елфина спря! Не иска да танцува!

- Носиш ли я? Дай да погледна!

Старецът благоговейно разгърна един пакет, нави ключето на куклата и я постави на масата. Нежна музика изпълни малката работилничка и Елфина започна танца си. Току преди да направи обичайния си пирует, нещо от вътрешността й прищрака. Движенията й спряха и след това започнаха от самото начало. Двамата мъже погледаха това представление още три пъти, докато пружината на куклата се разви и тя застина в тишина.

- Ще трябва да я отворя, Ото!

- Само внимавай с нея! Моля те!

- Спокойно, приятелю, ще бъда внимателен. Часовникар съм, а не касапин. Ти по-добре не ми се пречкай. Седни там и разгледай марките ми.

- Разгледал съм ги вече всичките.

- Не си! Вчера получих нови. Рядка серия испански марки отпреди войната. На последната страница са. И не ги пипай с пръсти!

Господин Блум свали палтото и приседна на коженото кресло, докато часовникарят вадеше инструментите си. Хуго свали басмената рокличка на куклата и започна да отвива винтовете на корема й. Зад капака се разкри сложна плетеница от пружини, зъбни колела и лостчета с различни размери. Зачовърка във вътрешността й, а Ото крадешком му мяташе уплашени погледи.

- Виждам, че ме зяпаш и знаеш, че това ме дразни. А и още не си погледнал испанските ми марки.

- Сега ще ги разгледам, Хуго. Няма да ги пипам с пръсти, обещавам - примири се старецът.

След още няколко минути часовникарят свали окуляра си:

- Готово, Ото. Намерих повредата! Счупило се едно зъбче от ето това зъбно колело.

- Ще можеш ли да го поправиш, Хуго? - надеждата се прокрадна по лицето на стария човек.

- Да, ще направя ново. Но ще ми трябва време. Остави ми куклата и ела вдругиден.

Вече у дома си, Ото Блум се повъртя в тихата стая, почуди се какво да прави и пусна радиото. Смени няколко станции, но музиката все го дразнеше - не беше като ефирната мелодия на Елфина. Спря го и се облегна на перваза да погледа планината. Ято птици се спусна от върховете й и прелетя над града като по пътя му се скара за нещо. От близкия бор се обади сова, а две катерички под строй прибягаха по ствола му. Зазяпа се в луната, която вече не беше пълна, махна й за лека нощ и отегчен си легна.

Следващият ден на Ото премина в тъга - липсваше му танца на вярната Елфина.

Още в ранни зори на уречения ден, господин Блум ведро крачеше към работилницата на Хуго. С влизането си се провикна:

- Излекува ли Елфина, Хуго?

- Заповядай, приятелю! Ти знаеш - за мен няма невъзможни неща!

Навръщане, сякаш цялото земно щастие се беше изсипало върху нашия герой! Свали шапка на дамите пред пекарната, побъбри с бръснаря за очакващата се буря, а на хлапето на г-жа Анна подари бонбон. Той винаги носеше шепа бонбони в джоба си.

Вече у дома си, Ото приседна на дивана, нави ключето на механичната кукла и я постави пред себе си. Танцът на Елфина започна и стигна до края си, без да прекъсва никъде. Имаше обаче нещо смущаващо. Със замислено изражение Ото отново нави ключето, приведе се напред и внимателно изгледа танца. После пак. И пак. Накрая грижливо зави куклата в мека кърпа и забърза към работилничката.

- Какво си направил, Хуго?

- Не те разбрах, друже?

- Какво си направил с моята Елфина?

- Спомням си, че искаше да я поправя? Това и направих! Извадих счупената част, направих нова и я сложих на мястото й. След което лично проверих, че куклата работи. РА-БО-ТИ! Слушай, стари приятелю, искрено се надявам, твоята неблагодарност да се дължи на старческа деменция!

- Но тя не е същата!

- И кое й е различното?

- Танцът не е същият! Мелодията, също…

- Пусни да видя! Дай да я навия… добре навий я ти… хайде, пускай. И кое е различното? Пее и танцува, както преди.

- Хуго, не е същото ти казвам! Аз го чувствам! Ти не я познаваш добре, сигурно затова не долавяш разликата. Като си сменил счупената част, ти си сменил сърцето й!

- Побъркан ли си? Куклите нямат сърца! Имат зъбни колела! И аз направих точно като това, което беше счупено.

- Абсолютно същото? Сигурен ли си?

- Е, от друг материал е, но иначе размерите са същите…

- Защо от друг? Защо не го направи от същия материал?

- Куклата е много стара, Ото…

- Беше на баба! Нейният татко й я подарил, когато е била малка…

- Знам, знам историята! Та, куклата е стара, частите са направени от метални сплави, които вече не се ползват. Аз направих моето колелце от много по-здрава сплав. Ще издържи вечно!

- Ще е вечна, но друга! Искам си моята Елфина, тази която ме обичаше! Новото сърце е студено! Затова и мелодията е студена! И докато танцува, вече не гледа право към мен… Направи ново колелце!

- Човече, ти не разбираш. Никой вече не изработва такъв материал! Няма откъде да го намеря. Ще свикнеш с променената кукла.

Ото Блум се отпусна в креслото и подпря челото си с длан. Замисли се, а часовникарят го гледаше с тъга.

- Няма да мога да свикна, а и не искам. Върни счупената част, Хуго! Може Елфина да не завършва танца си, но ще е старият й танц… Този, който танцува за мен… Никой не е вечен, все пак. Нито тя, нито аз. Нека й се порадвам още малко такава, каквато е. Върни сърцето на моята Елфина, моля те!