БЪЛГАРИТЕ В АРЖЕНТИНА ПО ВРЕМЕ НА ЕПИДЕМИЯТА

Все още ни е трудно да осъзнаем какво, и как точно се случи. Доскоро в Аржентина беше лято, с приятните емоции и безгрижие, свойствени за това време на годината. Всичко кипеше от живот в 24-часов формат. И изведнъж, за няколко дни, светът ни се преобърна. Сега поглеждам през прозореца и виждам празните улици. Буенос Айрес - мегаполисът, който никога не спи е замрял. Навсякъде празнота и… тишина. Тягостното чувство се засилва от усещането, че сме затворени от коронавируса като в капан, в собствените ни домове.
Малко история по темата: още от основаването си през 1580 година, Буенос Айрес периодично е засяган от различни опустошителни епидемии. Едрата шарка и тифът са болестите, от които страда най-много тамошното население, а търговията с роби през 18-ти век докарва бубонната чума и холерата. Бедствието, което оставя дълбоки следи в историята е жълтата треска, обхванала града през 1870/71 година. А в 1956 година се стоварва най-голямата зараза от полиомиелит. По-късно в страната е регистрирана болест, наречена от Световната Здравна Организация първоначално свински грип, а впоследствие преименувана на H1N1.
И така, чак до 21-ви век, когато в Аржентина дойде коронавирусът. Властите се подготвиха за най-лошия сценарий, въпреки че все още не е ясно какво ще е развитието на кривата на заразяване и как ще се отрази всеобщата карантина на икономиката, а и на цялото общество. Според различни международни източници, мерките в Аржентина са едни от най-своевременните и адекватни, приемани в страните, засегнати от пандемията.
В тази трудна обстановка организацията, създадена в тази част на света с цел да популяризира и прославя българската култура и духовност във всичките им възможни проявления, а именно - Гражданска асоциация “Българите в Аржентина”, се оказа добре подготвена да продължи своята дейност. Благодарение на модерните информационни технологии, които използва, българското дружество от Буенос Айрес лесно се адаптира към новите и, както се надяваме - временни условия. Посредством своите медии продължи да общува със съотечествениците от диаспората, не престана да ги информира, просвещава и обучава, а също да ги сплотява и всячески да повдига националното им самосъзнание.
За това време, когато излизанията от къщи са силно ограничени, изключително подходящи се оказаха онлайн езиковите курсове по български език, които интернет радио “Моята България” излъчва. Създадено от Асоциацията, то е единственото информационно средство от този тип в Латинска Америка. С емисиите си на културни теми, свързани с Родината, интервюта с изтъкнати сънародници и, разбира се, много музика от богатата творческа съкровищница на нашия народ, радиото поддържа духа в българската общност. Внася оптимизъм и разнообразие в монотонните и изпълнени с напрежение дни на всеобща изолация.
А малко преди разрастването на пандемията Гражданска асоциация „Българите в Аржентина” включи в своята активност най-новата си медия: интернет телевизия „Лос Булгарос ТВ” - първата българска телевизия на южноамериканския континент. В началното предаване, излъчено в чест на Националния ни празник 3 март, след официалното й представяне на зрителите, беше излъчен документалният филм „Пътят към Свободата”, създаден от Асоциацията през 2015 година. Както при показването му досега на български общности в Колумбия, Уругвай и Аржентина киноразказът, описващ трудния и изстрадан път на нашия народ в борбата за освобождение от османско иго, предизвика неподправена национална гордост у телевизионната аудитория, съдейки по отзивите впоследствие.
И, разбира се, винаги на разположение е двуезичният ни (испански и български) информационен сайт www.losbulgaros.com.ar, запознаващ читателите с всичко, отнасящо се до България - новини, културни прояви, традиции и народни празници, история, бит, спорт, национална кухня и др. Сайтът се радва на голяма популярност и е посещаван и четен от всички испаноговорящи страни.
Днес страхът е сковал мислите на повечето от нас. Вероятно след края на пандемията няма да бъдем същите. Но вместо да се поддаваме на унинието, струва ми се, че е по-добре да използваме времето на принудително уединение, за да обмислим важните неща, да подредим приоритетите си. Защото, когато отмине това изпитание, вече помъдрели от преживяното, длъжни сме да продължим достойно своя път и да следваме неотклонно призванието си.

Аксиния Иванова,
председател на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина”