АФОРИЗМИ
Из новоизлязлата книга на автора “Непроспани прозрения” (2020)
Мания е да мислиш, че си абсолютен реалист.
Животът обича да ранява белезите ни, получени в борбата с него.
Цял живот може да мине в подготовка за бягство от духовния ти затвор.
За лудостта на човечеството няма профилактичен преглед.
Докаже ли се обратимостта на времето, това ще се отнася и за пространството.
Ако животът стане навик, то той обикновено е вреден.
Случва се поради чувство за мярка да си останеш в калъпа.
Да бъдеш погълнат от себе си е вид самоубийство.
Колкото и да си прибързвал, дълголетието ще те научи на изчаквателност.
Трагедията на духа е по вина на тези, които го нямат.
Няма череп, който да не гледа безумно.
В сферите на влияние също се разиграва тото.
Вътрешните болести на държавата са и външни.
Духовно парализираните се смятат за непреклонни.
Опасно е, когато комплексите станат смели.
Ако не се умира истински, отрицанието на живота е излишно.
Не знаеш къде ще си намериш смъртта, още повече нейния смисъл.
Само времето е винаги съвременно.
Който непрекъснато будува, не може да умре насън.
“Победителите не ги съдят” - понякога ги убиват от засада.
И върху везните на Темида има блюдолизци.
Чудесата са донорът на нашата духовна недостатъчност.
Безсилните срещу житейския реализъм го наричат цинизъм.
Само непрекъснатостта на живота го превръща от ненадежден в оптимистичен.
Страхът от истината ражда и недоверие в лъжата.
Абсурдът е логиката на невъзможното.
Във всеки апетит за живот има и привкус на отвращение.
Някои се сравняват с последните, за да изглеждат по-добри.
Крайност е да си представяш безкрайността.
При толкова много думи не всяка от тях е честна.
От лудницата на живота изписват само умрелите.
Нюансите между тъмнината и светлината в отвъдното са морални.
Дори животът на афоризма може да бъде съкратен.
Всички национални герои са с богат речник, защото са превърнали думите си в дела.
И да кажеш, че дяволът не е толкова черен, той пак ще те обвини в расова дискриминация.
Смъртта е апотеоз на земната борба за равенство.
Безсърдечните са с най-добри кардиологични показатели.
Животът е война - без задни мисли нямаш тил.
От баналните неща най-силно впечатление ни прави смъртта.
Дори за сянката на съмнението е необходима някаква светлинка.
Мечтателността пречи на постигането на мечтата.
Равнодушието е емоция с изтекъл срок на годност.
Продължителното отчаяние се превръща в убеждение.
Няма бягство от старостта, освен в нейното ускорение.
Трагедия за духа е да мислиш винаги оптимистично.
Духовният аристократ може да бъде и републиканец.
Зад кулисите на историята винаги има реквизит за бъдещето.
И прахът на историята може да бъде алерген.
Формално е да си жив, ако има безсмъртие.
В историята каузата често е побеждавана от клаузата.
Само тънкостите на душата разширяват живота.
Дори животът да стане песен, нейният рефрен ще е винаги скучен.
Логиката на големия мислител не може да бъде пресметлива.
Залезът на човешката природа става все по - неекологичен.
В сладостта на духовния живот са и киселините на съмнението.
В кръга на абсурда няма място за обобщения.
Без безсмъртие всеки е непотребен.
Животът издържа на всякаква непоносимост.
Ако човечеството не е болно, здраве му кажи!
За да останеш по-дълго хуманист, трябва да си рядко сред хората.
Поривите в празната душа са на вятъра.
Най-щастливите са лудите с мания за земно безсмъртие.
Когато кажем “Един момент”, винаги се проточват няколко.
Понякога надеждата е като оръжие с празен пълнител.
Ненаситният глад за разнообразие е апетитът на ограничения.
Неповторимо е само непостигнатото.
Чувството за дълг зависи от качеството на емоциите.
Посредствеността е пълна със средни положения.
Времето и вечността не са си взаимно необходими.
Само микроскопът става още по-обективен, когато преувеличава.
Вероятно последното чудо на света ще обобщи всички останали.
И дървото на познанието вече не е екологично.
И душевното тегло може да е наднормено.
Някои не могат да преживеят това, че трябва да умрат.
“Всичко е относително” - и то почти.
Най-голямата скорост на въображението се получава при липсата на задръжки.
Произходът на човека е бил знатен само до грехопадението.
Никой не се е зарадвал на раждането си .
Преувеличените спомени са големите страсти на старостта.
По-честно е да искаш милост от Бога, едва когато си безмилостен към себе си.
Колкото и да се размножава човечеството, това не се отнася за неговите добродетели.
Изгубиш ли подсъзнанието си, съвсем увисваш.
Страхът от подобие ражда милиони сноби.
Никога не достига истина за крайностите на битието.
Човешкият живот е броеница, която винаги се скъсва.
Всички железни принципи правят едно златно правило.
Размножението поддържа живота, но оневинява смъртта.
В паническа атака изпадат предимно воюващите със себе си.
