ПЛАЩАНЕ НА ПАРНО

Мирослава Панайотова

Цяло лято изпитвах неописуемо щастие от мисълта, че нямам задължения към Топлото и сие - получих две изравнителни скъпоценни хартийки, които ми гарантираха скорошно забогатяване.

На първата хартийка пишеше “Сума от изравняване - 9 лева”, а на втората - “За получаване - 125″. Аз блажено се наслаждавах на лятното безплатно слънце и отопление, дори нарочно се излагах на слънчевите лъчи и в най-голямата жега.

Но, о, беда! Настъпи мигът, когато горещината ми дойде в повече… Пот се лееше от челото ми и дори едва дишах. И точно в един такъв омаен ден получих нова сметчица от нашата скъпа печка - Топлофикация - демек дължите 10 и кусур, просрочени - 100, върнати - 5 лева. Викам си - аз ли съм малоумна или да чакам търпеливо тия заветни 125 да се върнат като блудния син при родителката си.

Събрах сили да отида до касите. И какво да видя? Никаква опашка! Радост от сърце. Много внимателна, касиерката ме помоли да си прати някакъв багаж за някъде, една секунда само… Не можех да бъда толкова неблагодарна, че да проявя егоизъм и се усмихнах щедро: “О, да, разбира се!” След това й подадох двете изравнителки, гледайки я донякъде твърдо в очите, готова да понеса почти всичко…

Оказа се, че 125 не били пари, а трябвало да получа 125 единици топлоенергия! Като че ли не ми беше достатъчно топло! Викам си, ще платя 20 лева и все още с добри намерения протегнах благосклонно ръка с двайсетолевката, а на бележката в отговор се мъдреше любимата лихва от 3 лева.

Отдалечих се от касите на 125 крачни единици и се сетих, че сега е моментът да им връча последните си пари - 18 лева. Като ще е гарга, да е рошава! Поне няма хора.

Върнах се. Но вече имаше опашка. Какво да се прави! Съдба! Ще чакам! Първи, втори, трети, четвърти… При петата нещата се закучиха. За десет минути ме превърнаха в жертва. То не бяха фермани, ленти, грешки, разчленяване и раздробяване, докато се стигне до максимално допустимата за гражданката сума от 1200 лева. Къде можех да се сравнявам с нея, с моите 18 лева!

Докато накрая ми забраниха и да дишам. Госпожата, без дори да обръща главата си, просъска злобно, че щяла да си плати, каквото ще да става, и да съм престанела да въздишам дълбоко! Ами аз едвам дишах и без това!