БАСНИ

Харалан Недев

ОРАНГУТАНЪТ И ЧОВЕКЪТ

Отруден, беден, благ човек
във шеметния двайсти век,
от мисъл искрена терзан,
попитал един орангутан:
„Защо не си потърсиш начин лек,
та днес и ти да си човек?”
„Човек?! Аз бях,
но бързо проумях,
че място за Човеци няма
във тази канибалщина голяма.
И ти, да оцелееш,
вземи от мене ум - стани маймун!”
Дочули тоз съвет и тези думи,
безброй човеци
станали… маймуни!


КОЗЕЛЪТ И ПЕТЕЛЪТ

- Брадат, макар и доста стар,
оставаш си до днес женкар! -
петел на пръча рече.
- Така е! Прав си, Петльо драг -
козелът не отрече. -
Но и ти си като мен,
дори със по-голям мерак
прелюбодействаш всеки ден.
Така че с упреците нека спрем!

Често и при хората така е:
от един и същи „занаят”,
а с оплювки злостно се корят.


ЗА ЕДИН КАТЪР

Ведно с конете и младия жребец
живеела и магарица в конския яхър.
И жребецът с магарицата… такова…
(не искал да пречупва на стопанина хатър)…
И после пръкнал се… катър.
Той трева попасъл
и с времето, разбира се, порасъл.
И мислел се за хубавец -
за кон се смятал,
дори се мислел за жребец!

Уви! Катърът си остава винаги катър,
макар да е роден във конския яхър.


ПРЕКАЛИЛА В ИГРАТА

Случи се:
креватът
стана място на „играта”.
Тя го щипна,
той подрипна.
Без думичка да проговори,
тя повтори и… потрети…
Но той накрая не изтрая
и със двата пръста
й… пречупи кръста.

Щом не знае правилата,
тъй загива си бълхата.