ОПИТИ

Гордана Бошнакоска

Превод от македонски: Роман Кисьов

ОПИТИ

Опитвам се да намеря устните
за да ги целуна
Опитвам се да намеря ръката
за да я докосна
Опитвам се да намеря окото
за да го видя
за да ме види
И да ми покаже къде са устните
за да ги целуна
Къде е ръката
за да я докосна
Къде е окото
за да го видя
Окото което не виждам.


АРОМАТИ, ЛИЛАВИ ЦВЕТОВЕ

Всичко ни е под ръка
привидно,
движим се с голяма скорост,
край нас дървета
и богатство от люляци
разцъфтели.
Усещаме ароматите
на лилавите цветове,
но не и да ги докоснем,
да влезем
в тая етерична смес,
мисълта се обръща
към някои стари спомени,
търсим ги, чакаме ги
да ни се явят,
да се огласят тези камбани
от други места близки, далечни,
да ударят и да излязат
от нашия ум
тези отгласи тук, сега,
докато сме във движение,
докато без да спираме,
бързаме към мисълта
за една друга картина.

Русе, 9-11 април 2008


ПЪТУВАНЕ

Влизаме, движим се,
по кой ли път да тръгнем.
Пред нас във откровение
Света Троица се вглежда,
показва ни пътя
и ние самите понесени
докосваме тъмнината,
влизаме във далечината
от древните времена,
слизаме по стъпалата
и във утробата
на нейната разлистена
светлина
оставяме знаци от
присъствието наше,
да се потопим във меката пълнота
на мрака,
нашите топли тела
да оставят следа,
във тази вечна святост
да се доближи, да се вмъкне
нашият ум,
разпънат между нас
и светостта на Триединството.

Русе, 9-11 април 2008


МИНАЛОТО СЕГА

Стъпваме по улици
и намираме доказателствата
за някогашните животи,
вглеждаме се в съществуващата
ронливост
и се питаме докога ще издържи
тази променлива материя,
да не би да се превърне
в прах,
вятърът да я смъкне,
да я отнесе
и да стане част от непознатото,
от несъществуващото, загубеното,
този неотминаващ страх
подгонва нашия ум
да търси нови съзнания,
предлози, заложби дадени
със слово само,
тази немощ, тази огромна
празнота във нас
от нейното неограничено
съществуване.
Треската на слабостта
тревожи нашия ум.

Русе, 9-11 април 2008