ИЗ „КЪРВАВО ПРЕОБРАЖЕНИЕ”

Катя Ванчева

75 години от рождението на писателката

откъс от романа

- Ааааууу! - неописуеми викове на ужас връхлетяха Кукера през съня му. - Аааууу.
- Господарю, господарю! - разтърсиха го здрави мъжки ръце и той стреснат отвори очи. Мина време преди да проумее що става.
Над него, разрошен и ококорен, се беше надвесил Ласкар.
- Господарю, нещо страшно става навън! Чужди ратници… влязоха незнайно как в двора и напират срещу нашите. Отвред се сипят копия и стрели. Ужасия някаква!
- Каквооо? - Кукера рипна и трескаво затърси дрехите си.
Това е… Затова му беше така напрегнато и въртоглаво целия ден.
В стаята влезе и Песяка, който беше останал да наглежда пируващите вместо него.
- Хайде, Кукер, че стана тя, каквато стана! Слагай доспехите и да изскачаме навън! Трябва да са ония, от Никопол. Иска се да дадем кураж на нашите. Горе, по стъпалата и стражевите пътеки, е пълна бъркотия. Всички тичат в безредица, блъскат се едни в други и излагат всинца ни на опасност. Нема кой да г командва!
- Колко са нападателите? - попита Кукера като, подскачайки в движение, обуваше чизмите си.
- Много са! Излизат все нови и нови, ще рече, че от земята извират!
- На страха очите са големи! Ей сега ще им видим сметката! - главатарят изтегли и стисна меча, сякаш искаше да го забоде едновременно в сърцата на всички нападатели. - Не са се родили още онези, дето ще ме надвият в моята твърдина!
- Сложи си бронята, ти рекох! - напомни му Песяка.
- Не ми е до нея сега. Няма време! Хайде да изскачаме!
- Какво става? - дотърча от другата стая и Перуника, по риза, със свещ в ръка. - Каква е тая олелия?
- Каквото и да става, ти ще си стоиш тука. Да не си посмяла да се покажеш, навън летят стрели! - Видя изражението й и добави: - Не се бой, ние ще се справим!
- Опитай с добро, Манчо! Пожали живота и на своите, и на чуждите!
Очите й преливаха от молба.
- Да ги пожала ли? Ами, че те се навряха тук при мен, за да се бием! Ще им покажа аз с кого си имат работа!
- Не изричай такива думи, Манчо. Помисли и за своя живот.
Да… Макар да беше буен, сприхав и настървен, Кукера дочу един вътрешен глас, който му нашепваше, че може би е настъпило невъзвратимото. Може би е дошъл видовден. И той започна да търси наум възможности, за да излезе цял от тая кървава вихрушка. С прозорливостта на бързия си ум усети раздвоението в младата жена. Нейното желание да види освободителите си.
- Ще стоиш затворена, докато мине всичко! Ласкар, вземи бойна секира и застани пред вратата, за да я пазиш! Не искам косъм да падне от главата й!
- Добре…ще остана тук… Но и казвам пак, Манчо, покажи човещина в деня на Преображение. Покажи пред всички, че си се променил, че си друг човек.
Когато двамата с Песяка слязоха по стълбите към приземния етаж, внимателно се ослушаха. Съвсем наблизо отвън се чуваше шум от бягащи хопа и звън на оръжия.
- Ела насам! - Кукера дръпна Песяка към задната част на къщата. Там имаше прозорец, обърнат към женското отделение. Надникнаха през него.
Тази част на двора тънеше в мрак и тишина. Отвориха бавно крилата му и се прехвърлиха навън.
Намерението им беше да се изкачат на чардака и през него да се доберат до една от ъгловите кули. Крачеха безшумно, като котки. И все пак бяха забелязани от някого. Чифт женски очи ги проследиха иззад малко прозорче. Христана!
След като се увери, че двамината се отправиха към паникьосаните защитници на крепостните стени, тя потърси брат си. Още при започване на шумутевицата при нападението, напълно въоръжен, Тризъбеца застана на пост пред одаята й. Не можеше да допусне да се случи нещо на нея или на детето.
Христина го извика:
- Хайде, братко, ела с мен! Сега му е времето да се отървем от оная натрапница! Да се възползваме от това, че всички са улисани с тия нощни поразии.
Те се спуснаха по същия път, по който бяха минали Кукера и Песяка.
Донякъде ги затрудни прескачането през през прозореца. Дотолкова бяха погълнати от мисълта за отмъщение, че не обърнаха внимание на ударите по входната врата…
Когато Кукера и Песяка достигнаха площадката на кулата, плътен мъжки глас прогърмя от двора:

Удари сетния ти час
и дяволът, комуто служиш,
като слепец те води той
към адовата пропаст!

Кукера се сепна. Настръхна. Този глас. Боже Господи, този глас! Беше му познат. Беше го чувал да вика, да дърдори, да се хвали, да се смее и задява. Ами, да! Това е той! Петко Лалотек! Значи… значи Спас Мудрака също е в крепостта! Цял се разтрепера. Какво става? Онези некадърници, дето изпрати подир него, не са направили нищо. А и той самият не можа да му заложи клопка в прохода. Вместо това сега прехваленият севаст и хората му, влетели зад яките стени на неговия дом-крепост, избиваха кукерите като пилци. Срам! Небивал срам! И в най-лошите си кошмари не е изтърпявал това! Или може би… Не го ли предусещаше напоследък? Но тогава… оня хубостник от Никопол, самозваният годеник на Перуника, не е тук. Само ако… Боже опази, ако…не са се намерили и тръгнали заедно с Мудрака… Ясно като бял ден. Затова нападетелите са толкоз много…Усети отново пулсиращата болка в гърдите.
Погледна надолу към двора. Забеляза приклекнали воини зад кладенеца. Имаше и доста, залегнали в обощната градина. Оттам неспирно летяха стрели нагоре към стените във всички посоки. Отново го осени прозрение, че нападателите бяха използвали и подземния тунел, и портичката в стената. Ами тогава… тогава някой от неговите го беше предал…
- Стегнете се и изпращайте копията и стрелите към кладенеца и овощната градина - извика той на защитниците в близост. Появата му им подейства отрезвяващо, окопитили се постепенно, те се подредиха и започнаха да изпълняват заповедта.
И тогава Кукера чу ударите върху входната врата на своя вътрешен дом. Сипеха се един след друг и огласяха с екот околността. Острите им звуци се врязваха болезнено в главата му. Главатарят потърси колчана на гърба си с разтреперени ръце. Зад онази врата там бе Перуника.
В същото време Христана и Тризъбеца, който беше стиснал гол меч, тичешком изкачиха стъпалата, но веднага в сумрачния коридор се натъкнаха на Ласкар със секирата. На стената в железни обкови светулкаха само две свещи.
- Дръпни се от пътя ни, човече! - извика Христана. - Остоави ни да се разправим с натрапницата, дето ни довлече туй зло на главата.
Ласкар се стресна от внезапната им поява, но веднага развъртя секирата пред себе си. На всички беше известна неговата кучешка вярност към Кукера.
- Махнете се или ще ви посека! Господарят нареди никой да не пускам при годеницита! - люта бръчка издълба челото му. Видът му наистина беше решителен.
- Ха, годеница! Никаква годеница не е при жива жена и дете! - изсмя се злобно Христана. - Пусни ни, Ласкар, за да си плати тая никаквица за всичкото зло, що натвори досега! Не виждаш ли, човече? Не виждаш ли, че най-силните наши мъже, заради този, падат като круши от кулите!
Тозчас вратата на господарската стая се отвори и на прага застана Перуника по риза, наметната с голям триъгълен шал.
- Ето ме! Какво искаш от мен, Христано? - зеленото пламъче в очите й се разгоря под сключените вежди.
- И още питаш, вещице! Как го омая? Как го направи такъв, че да го надделяват всички? Виж какво става навън! - от устата на побеснялата жена излизаха пръски от ярост.
- Добре…За едно си права, но и аз не искам да съм тук, ти знаеш много добре това. Нали опитах да избягам! Вие двамата ми помогнахте!
Последва смълчаване. Загледаха я слисани, почти уплашени.
- Добре ме чухте! Пуснете ме навън и няма повече да страдате!
- Да те пусна ли! - Христана се хвърли напред. - Сега ще видиш как ще те пусна, нещастнице!
Устремът й беше толкова рязък и внезапен, че раздвижената секира на Ласкар засегна рамото й. Тя изпищя и се строполи. Тризъбецът, почувствал сякаш сам физически нейната рана, верен на кукерския си инстинкт, моментално удари с меча стареца в лявата, незащитена гръд. Това му бе достатъчно. Бликна кръв и старият слуга падна възнак до Христана.
- Боже мой! - извика Перуника. - Кому е нужно това?
Веднага отдолу изтрещя входната врата и се чу втурване на множество мъже. Усетил опасността, Тризъбеца грабна на ръце кървящата си сестра и се скри в една от съседните стаи.
- Какво са ти сторили, Перуно? Ранена ли си? - Алтимир се появи с група ратници . Болярската дъщеря стоеше сред локва кръв, надвесена над възрастния човек, който стискаше в ръка бойна кървава брадва. Тя в унес вдигна глава и видя младия, юначен момък, съвършения воин.
- На мен… нищо. Но не можах да предпазя други от това! - дълго стаяваната мъка и горест избликнаха спонтанно. Очите й се напълниха със сълзи, раменете й се затресоха. Алтимир се спусна и я обгърна с ръцете си.
- Как можеш да се упрекваш за това? Ти си праведница! Не си вменявай вина, не е твоя! И без това си се напатила доста. Хайде, да те изведем от твоя затвор. Свърши се вече твоето пленничество, Перуно!
- Алтимире, ти наистина си смелчага! Юнак над юнаците! Как се промъкна в тая непристъпна твърдина с цяла дружина? И като в приказките дойде навреме, за да ме спасиш от смъртта. Как го направи?
- С много упорство, но и с помощта на един мъдър и доблестен мъж, севаст Спас Мудрака, червенския болярин, който се връща с ратниците си от царска мисия. Подкрепиха ме също чичовците ти от Каменец и баща ти, боляринът Михаил.
- Баща ми ли? Мислех си, че ме е забравил.
- Не е така! И вярвам, че никога не е било. Но ти се зачерни и се затвори в себе си след смъртта на майка си. Странеше от всички. Е, сега, когато Елия стана бдинска болярка и майка й Неда стои повече при нея, отколкото в Никопол, баща ти има други планове… Но за това ще приказваме на спокойствие. Хайде сега да вървим навън!
Със смесица от възторг и притеснение, радост и страх, двамата с устрем се насочиха към изхода.
- Изпращайте стрелите към вратата на голямата къща! - извиси се хрипкавият глас на Кукера в двора. - Не давайте на никого да се измъкне от там!
Беше станал див, бесен, неоправдано жесток и Перуника потрепери, когато, защитена от бронираните ратници, прекрачи прага. Неволно, ужасена от свистящите стрели, тя богомолно издигна ръце с горящата свещ. Постара се да надвика невъобразимия шум на битката.
- Боже мой, имайте милост! Кому е нужно това? Засрамете се от Бога, грехота е! Спрете това безумие! Стига толкова болка и кърви! Можете да се разберете по човешки. - Гласът й бе треперлив от вълнение, но достатъчно силен, за да стигне до всяко ъгълче на двора.
Представляваше странна картина.
Пристъпваше в този мрачен, безпощаден мъжки свят като привидение. Цялата в бяло, с везаната риза и шала на раменете, с разплетени коси и решителни очи, тя, като в някакъв древен ритуал, почти повелително издигаше светлинката на свещта си срещу тъмния, жужащ рояк стрели. Тази светлинка я обграждаше с ореол. Просветленото й лице плуваше сред шлемове, ризници, мечове и копия, сякаш между забравата и реалността, между суетата на мига и вечността.
- Прибери се вътре, Ника! Чуваш ли? Нямаш работа тук, недей пристъпва повече! - неистово изрева Кукера.
- Няма да се прибера, Манчо. Спри хората си и слез долу. Разбери се по човешки с тези мъже.
- Така е! Предай се, разбойнико! - прогърмя от дъното на дворагласът на Петко Лалотек.
- Да се предам ли! Не! Не виждаш ли, Ника, че в боя човещина няма! Всички те ме чакат с наточени мечове и копия. Да ме убият ли искаш?
И реалността се възвърна отново в звукове: зароведи, съскане на стрели, викове, стенания, шум от стоварващи се човешки тела…
Една от стрелите катурна свещта на Перуника, опари я и тя извика.
Мъжете около нея я подхванаха.
- Добре ли си, Ника? - разкъса с пронизителния си вик тъмнината Кукера, като остави болезнена тишина след себе си.
- Жената е права! - авторитетно се обади Спас мудрака. - Да спрем това грешно проливане на кръв, Дермане! Слез да се договорим като воини и мъже.
- Не ще се хвана на приказките ти, севасте! Можем да приказваме и така!
- Ще приказваме и ще се бием, така ли? Докато някоя стрела, изпратена от твоите стражници, прониже жената! Това ли искаш? - контрира го севастът.
Очевидно велемъдрия болярин беше разбрал какво влияние имаше тази необикновена жена над разбойника.
Последва мълчание.
Спряха стрелите и виковете.
- Добре…Да речем, че така ще направя…Но искам само Ника да ме посрещне и преведе до вас - след колебание се съгласи Кукера.
- Приемам… Тръгвам натам! - обади се и тя с препълнен от вълнение глас.
- Перуно, недей! Злодеят е способен на всичко! - Алтимир разтревожено се опита да я спре.
- Знам какво правя! - каза тихо Перуника. - Трябва да помогна на този грешник! И тя се отправи незащитена към стълбата на чардака.
Всички мъже от градината, до кладенеца, по стените и кулите се надигнаха и проследиха с невярващи очи тънката бяла фигура, която се носеше като пеперуда към горящ пламък, готова да опърли крилата си.
Необикновената гледка ги натъжи. Горе на кулата, също не на себе си, господарят на крепостта трескаво се сбогуваше с Песяка.
- Сега, Митоне, си давам сметка, че след всички кавги и сръдни помежду ни, ти си оставаш тук най-близкият ми и верен човек. По-близък и верен от брат.
- Заедно сме от малки, та затова…
- Направи всичко за твърдината, което ти рекох по-преди. Нека синът ми да я наследи, ако стане нещо с мен…
Хайде, стига! Дано това, що правиш, да е за добро на всички.
Облегнат на женското, миротворно рамо, главатарят на разбойниците, тръпнещ, но примирен със съдбата си, тръгна към севаста и свитата му до кладенеца.
Внезапно, по необясним начин, той почувства със всичките си сетива опасността откъм чардака. Рязко се обърна и за частица от мига зърна Тризъбеца с опъната тетива. Стрелите му са намазани винаги с отрова -проблесна в главата му. Инстинктивно, с рязко движение са хвърли върху Перуника, за да я защити.
И тогава…отровното жило се заби дълбоко в неговия гръб. Той изстена, с мисълта: ще умра, отровен като кучетата си.
Песяка и неколцина стражници се втурнаха към Тризъбеця, за да го обезвредят…
Когато Перуника с натежало сърце подхвана ранения, той промълви със скръбни очи:
- Нищо не може да се направи, Ника! Това е краят! Това е моето Преображение. Знам, защото аз съм правил отровата за стрелите. От нея няма спасение. Пожънах това, което сам посях! Умирам от ръката, която сам съм учил да стреля. Ще се пържа в пъкъла, Ника…Ти ден след ден се трудеше, за да ме спасиш, но не би…Как да спасиш такъв като мен?…
- Недей, Манчо… - изхлипа тя. - Това, че изричаш тези думи, показва друго…че съм успяла.
Ярка светкавица се руйна през широк улей и прекъсна думите й.
Последвалият тътен донесе обилен, облекчителен дъжд.

ЕПИЛОГ

С унищожаване на разбойническото гнездо в прохода по стария римски път Виа Траяна и със спечелването на Хриз за съюзник, не се свършват вътрешните размирици в наскоро отвоюваното Второ българско царство.
Няма просветляване и очаквани бъднини, без усилни времена!
Колкото повече се уголемява, заякчава и преобразува това Царство, толкова някои безразсъдни, непокорни и честолюбиви боляри, подмамени от коварни византийски обещания и блясъка на короната, организират съзаклятия и цареубийства.
Три години след описаните събития, тяхна жертва става сам цар Асен Белгун, а година подир това и неговият брат, цар Петър.
Но кълбото от змии, изсмукващо жизнените сили на възродена България, навреме е разсечено и тя достойно се възправя срещу гордата, надменна Византия, още повече, че империята също се тресе от трудности и изпитания.
Тежък харман се вършее на полустрова, носещ името на древната планина Хемус (Балкана) в началото на тринадесетото столетие.
Френски, фламандски и италиански рицари, участници в Четвъртия ккръстоносен поход, удрят смъртоносно ромеите, като превземат тяхната столица, царицата на Средиземноморския свят, Константинопол и създават своя Латинска империя.
Византия временно престава да съществува, а Българското царство придобива нов, непознат, опасен враг.
В тази плетеница от сложни и непредвидими политически обрати, третият от Асеновци, Калоян, продължава умело да лавира между наследниците на Византия, между Изтока и Запада и да създава традиции в българската дипломация.
……………….
При всичките негови неоспорими успехи неизменно, в сянка до него работят мъже, ценни помощници, като севаст Спас Мудрака. За тях летописите мълчат…… Точно при третия брат, цар Калоян, българските управници с пълни шепи берат плодовете от успешната му мисия в Просек. Добромир Хръз, верен на клетвеното споразумение, застава с войската си до цар Калоян в първите години на неговото управление.
А Перуника и Алтимир, Петко Лалотек и Лина, Кръстан и младата му невяста? Какво става с тях?
О, това вече е друга история…

27.09.2007 г.