Петре Димовски

превод: Ваня Ангелова

***
Моята пчела
прегриза восъчния капак,
за да излезе в света на виделината.
Тя донесе със себе си знанието за бъдещето
и позна меда от съня на пчелния пашкул.
На втората минута започна да работи,
почисти с прополис старите килии,
за да даде възможност на Кралицата Майка
да снесе нови яйца и да ги запълни с тях,
и нахрани бебетата с млякото от жлезите си.
Бебетата растяха бързо и полетяха.
Опитна и изпълнена с любовта, която наследи,
достойно мина през стражата,
за да нахрани с мляко Кралицата Майка,
да я обгрижи, да я погали с треперенето на
антените си и с нежноста на допира си,
готова да я защити с живота си.

***
Моята пчела
се научи на осмия ден да прави мед;
още на първата, или на втората минута,
беше опитен химик,
използващ шестдесет и три съставки.
За да изцеди водата, включи
вентилатора на крилата си. Затвори меда в
килията с восъчна капачка.
Никога няма да се развали, казах си.
Съвършенство на кулинарията, признавам.
И се засрамих от невежеството си.
Моята храна често се разваля.

***
Моята пчела
точно на десетия ден от живота си
беше поставена да изгражда
съразмерни правилни шестоъгълници,
с опита на строител от съня на пчелния пашкул -
нито да са по-ниски, нито да са по-високи;
нито да са по-наляво, нито да са по-надясно;
от тях да не капе медът отвън;
перфектна конструкция,
изградена с възможно най-малко средства
и най-много пространство в пчелната пита.
Тя работеше без почивка под слънчевата светлина,
изграждаше неуморно своя строеж под небесната сянка,
през нощта го осветяваше с трите си очи
и той напредваше според плана на архитектките.

***
Моята пчела
прекара като пазачка на кошера
петнадесетия ден от своето раждане.
Тя влезе в люта битка със стършела и го победи.
Прободе с жилото си европейския стършел
и изгори японския с топлината си.
На осемнадесетия ден полетя на разузнавателна мисия,
намери цветен прашец и нектар за сестрите си,
за да съберат реколтата
и да имат урожай за дълго време.
Летеше бързо, за да каже на берачките
за цветята, които намери в полето.
По време на своя полет измери ъгъла на слънцето
и прецени времето на неговия залез.
Пристигна, изпълнена с енергия и устрем,
и започна да съобщава новата вест
умело, премерено и абсолютно прецизно,
докато танцуваше, движейки се като в игра
и оформяйки затворена осмица.
Всички нейни сестри слушаха внимателно
а после полетяха, носейки пред себе си
снимката на полското цвете.
Те стигнаха до него безпогрешно и без лутане.
Моята пчела прелетя по вода пространството от извора
до лабораторията с турбокомпресор.
И отново донесе вода и я разпръсна по пода.
Вентилирайки с крилата си, я превърна в пара.
Излишната топлина излезе през вентилацията.

***
Моята пчела
започна нова работа по почистване на кошера
от големи отпадъци и боклук.
После отиде в полето,
за да събира прашец и нектар.
Напълни всички складове;
питите натежаха от течното злато;
навсякъде миришеше на разцъфтели цветя.
Всички нейни сестри
налетяха на голямата плантация,
за да може всеки опрашен цвят
да даде плод на човека от плантацията.
Тогава при нея започна да възниква
неестествен срив в паметта;
по време на полет изгуби ъгъла на слънцето;
изгуби и ориентацията по ориентирите;
кошерът изчезваше в неизвестността.
Човекът от плантацията бе разпръснал
отровни течности по цветята;
обърка се пространството на пчелите.
Някои не се върнаха от цветната плантация.
Други се върнаха.

***
Моята пчела
се завърна в своя дом, когато светлината угасна.
Тя мечтаеше отново да полети за беритба.
И за първи път се почувства напълно безсилна.
Реши да се оттегли от своето дело.
Последната минута от нейния живот изтичаше.
Не можеше да позволи да бъде бреме за своите сестри,
да изнасят нея вместо да носят нектар.
Движеше се уморено и много бавно.
Добра се до мястото на старта за последния си полет.
После разпери крила и полетя.
Моята пчела умря в полет,
виждайки пред себе си със своите пет очи
последния пейзаж на цветната плантация.