Гюнтер Дайке
Гюнтер Дайке (Gunther Deicke), немски писател - поет, публицист, преводач, е роден 21 октомври 1922 г. в Хилдбургхаузен. Младостта му преминава в Тюрингия. От 1941 г. до 1945 г. е морски пехотинец във Втората световна война. През 1947 г. става редактор във Ваймар, от 1951 до 1952 г. - редактор в издателство в Берлин. От 1951 до 1958 г. работи за литературно списание. От 1959 до 1970 г. отново е редактор в издателство. Като автор работи с водещите издателства и списания на ГДР. Писател на свободна практика от 1970 г. Публикува редица книги с поезия. Някои от по-известните му стихосбирки са „Мечта за щастливата година” (1959) и „Облаци” (1965). Заедно с Уве Бергер издава антологията „Немска христоматия” (1963). Активен преводач на българска поезия - Иван Вазов, Н. Вапцаров и мн. др. Превежда Пастернак, Михай Еминеску, Льоринц Сабо, Войтех Михалик. Пише оперни либрета. Член на Академията за изкуства на ГДР и на ПЕН-клуба в Германия. Активен член на немско-унгарското дружество и почетен член на Унгарския писателски съюз. През 1964 г. е удостоен с наградата „Хайнрих Хайне”. През 1970 г. получава Националната награда на ГДР, през 1968 и 1977 г. - наградата на „Berliner Zeitung”, а през 1982 г. - „Отечествен орден за заслуги”. Умира на 14 юни 2006 г. в Марианбад, Чехия. Погребан в Берлин.
Публикации:
Поезия:
АХ, ОТКАКТО СИ ДО МЕН!/ превод: Стефан Бесарбовски/ брой 127 април 2020