ТОЗИ ГРАД Е ИЗПЪЛНЕН САМО С ТЕБ…

Виктор Мелник

превод: Ваня Ангелова

***
Този град е изпълнен
само с теб.
Навсякъде във въздуха
се носят
частици
от твоето дихание.
Във всички къщи
могат да се открият
невидимите следи
на твоите погледи
и всичко е пропито
с радиовълните
на твоя глас.


***
Ще счупя
кристалния осцилатор
на моя смартфон.
За да бие сърцето му
три пъти по-силно,
ще сменя пружината
на моя часовник,
така че стрелките му да бягат
три пъти по-бързо,
но съм безсилен да се добера
до световния часовник,
защото така или иначе,
за да се срещна с теб,
ще чакам
цели двайсет часа.


***
И такава дойде при мен тъгата.
Живея в скръб, както си поемам въздух.
Вдишвам мъката и с очите си
виждам света като през стъкла неизбърсани.

Това, което е било, вече няма да се върне.
Взирам се във вечерната мъгла.
И живея с тъгата в кръвта си,
и живея със скръб вместо кръв.


***
Ще се върна в Украйна, оставяйки в България сърцето си.
Ще взема със себе си раната, която ще хленчи под дъжда.
Тогава мислено ще изляза от метрото някъде на гара „Сердика”.
Ще се изгубя в античните руини на най-големия от площадите.

Отново по трамвайните струни ще се втурна в уличната теснота.
Отново ще си представя как вятърът гони по релсите падащите листа.
И в любимото си кафене отново ще вися дълго време -
може и стихотворение да напиша, както някога тук са писани стихове.


***
И къде ще се дяна от теб?
И къде ти от мен ще се денеш?
Още малко ще си поиграем на сляпа баба със съдбата -
може би година, две, три…
Утешаваш се с измама -
спасителния оптимизъм на безнадеждността.
Сам ще си извадя червен картон.
Ще изляза от играта безвъзвратно.
И на никого няма да му пука,
ако двама някъде се разпознаят.
И къде сега да изпращам - освен в Космоса - писмата си!?…
Две звезди прелетяха една до друга, докоснати от гравитацията.
След година от едната до другата дори светлинка няма да достигне.