ПОЧИНА ПИСАТЕЛЯТ ЮРИЙ БОНДАРЕВ

На 29 март 2019 г. в Москва на 96 г. почина големият руски писател Юрий Василиевич Бондарев. Той е роден на 15.03.1924 г. в град Орск, Оренбургска област (Урал) в семейството на административния работник Василий Василиевич и Клавдия Йосифовна Бондареви - руснаци по националност. Детските му години преминават в Москва, където идва със семейството си на 7-годишна възраст. Започналата война не му позволява да продължи образованието си: след завършването на средно училище заминава на фронта. Участник във Великата Отечествена война - командир на артилерийско оръдие, през цялата война унищожава танковете на противника; като младши лейтенант завършва Чкаловското артилерийско училище (1944). Два пъти е раняван (първия път - край Сталинград, 1942), след второто си раняване (1945) е демобилизиран от армията. Бил е член на КПСС (1944), член на ЦК на КП на РСФСР (1990-1991). След войната много пътува по страната, задълбочено изучавайки историята, бита и нравите на различните народи. Завършва Литературния институт (1951; семинарът на Паустовски). Печата от 1949 г.: разказът „На път” в сп. „Смяна”. Автор на книгите с проза: „На голямата река” (разкази, 1953); „Незабравимото” (1954); „Младостта на командира” (повест, 1956); „Батальоните искат огън” (повест, 1958); „Последните залпове” (повест, 1959); „Трудна нощ” (разкази, 1959); „Късно вечер” (1962); „Тишина” (роман, 1962); „Тишина. Двамата” (романи, 1964); „Горящият сняг” (роман, 1970, 1989); „Игра” (разкази, 1972, 1985); „Повести” (1973); „Бряг” (роман, 1975); „Очакване. Страници от бележника” (1976); Избрани произведения в два тома (1977); „Малария” (1977); „Мигове” (миниатюри, 1978); „Три повести” (1980); „Избор” (роман, 1981); „Изкушение” (роман, 1992); „Несъпротивление” (роман, 1996); „Бермудският триъгълник” (роман, 2000), „Без милост” (роман, 2004). Книги с публицистика: „Стил и слово” (1965); „Поглед в биографията ” (1971); „Литературата - за народа” (1974, съвместно със С. Михалков); „Човек сред хората. В търсене на истината” (1976); „Човек носи в себе си света” (1980); „Пазители на ценности” (1987). Освен това е издал: Събрани съчинения в 4 т. (1973-1974); Събрани съчинения в 6 т. (1984-1986); Събрани съчинения в 8 т. (1994-1996). Произведенията му са издавани в превод на английски, български, унгарски, испански, италиански, немски, полски, френски, чешки и др. Критиката неведнъж отбелязва „необикновено пластичния, лиричен стил на прозата” му, свойствената й музикалност, любов към художествения детайл. Подписва „Слово към народа” (юли 1991), което е преценено като идеологическо обосноваване на действията на ГКЧП през август 1991. Най-ясно формулира политическите си убеждения на 21.12.1998 г. в реч на вечер на в. „Завтра”, посветена на рождения ден на Сталин: „Не съм сталинист, но съм сталинец! Дълбоко съм убеден и никой не би ме разубедил, че Сталин е историческа фигура в историята на човечеството, която няма равна. Нито Александър Македонски, нито Цезар, нито Рузвелт не могат да се сравнят със Сталин по прозорливост. Той виждаше историята с няколко години напред. Това при държавните дейци се нарича гениалност. Когато мисля за тази необятна личност, стигам до извода, че хора като него се раждат веднъж на хиляда години. Никой от подобните му - с високи чела, воля, вождизъм, не би направил за две, три десетилетия онова, което направи Сталин. Той преобрази Русия, създаде уникално, висше по своето развитие общество.” („Завтра”, 1998, № 52). Член на Съюза на писателите на СССР (от 1951). Бил е член (от 1967) и секретар на ръководството на СП на СССР (1971 - август 1991), член на бюрото на секретариата на ръководството на СП на СССР (1986-1991), секретар на ръководството (1970-1971), първи заместник-председател на ръководството (1971-1990) и председател на ръководството на Съюза на писателите на РСФСР (декември 1990-1994), президент на ПАО (писателското АО) от 1992 г., председател на Руското общество на любителите на книгата (1974-79), член на редколегията на сп. „НС” (напуска я в знак на протест срещу публикацията на романа на Солженицин „Октомври Шестнадесета”). Член на Висшия творчески съвет на СП на Русия (от 1994), почетен съпредседател на СП в Подмосковието (от 1999). Член на редколегиите на сп. „Наше наследство”, „Роман-вестник”, „Кубан” (от 1999), вестник „Литературна Евразия” (от 1999), Централния съвет на движение „Духовно наследство”. Академик от Академията за руска словесност (1996). Избиран за депутат и заместник-председател на Съвета на Националностите на ВС на СССР (1984-91). На 14.04.1989 заявява, че не счита за „възможно да бъде сред учредителите на съветския ПЕН-център”, тъй като в списъка на учредителите има такива, „с които съм в нравствено несъгласие по отношение на литературата, изкуството, историята…” ( „ЛГ”, 19.04.1989). През 1989 г. създава патриотичната организация „Единство”, която обединява руските писатели и деятели на културата в борбата срещу либерално-космополитичните движения. Влиза в Думата на Славянския Събор (1991), Думата на Руския Национален Събор (1992). Герой на Социалистическия труд (1984). Награден с ордените „Ленин” (два пъти), „Октомврийска Революция”, „Трудово Червено Знаме”, „Отечествена война 2 степен”, „Почетен знак”, „Голяма звезда Дружба между народите” (ГДР), медали „За храброст” (два пъти), „За укрепване на бойното приятелство” (1986), „За заслуги в граничната служба” 1 степен (1999) и др. През 1994 г. се отказва от награждаването с орден „Дружба между народите” във връзка със 70-годишнината му, заявявайки в телеграма до Президента на РФ: „Днес това вече няма да помогне за доброто съгласие и приятелството между народите на нашата велика страна”. Ленинска награда за сценарий на филма „Освобождение” (1972, заедно с О. Курганов), Държавна награда на РСФСР (1975), Държавна награда на СССР (1977, 1983), награди: на сп. „НС” (1975, 1999), „Лев Толстой” (1993), „Сталинград” (1997), златен медал „Александър Фадеев” (1973), медал „М. Шолохов” (1995), награда „Златният кортик” и диплом на Главния комитет на ВМФ (1999). Пенсия от президента на РФ (от 1995). Живее в Москва. На български до 1989 г. са издавани книгите му „Последните залпове” (1960), „Батальоните искат огън” (1961), „Тишина” (1964), „Двамата” (1968, прев. Живка Ананиевска), „Горящият сняг” (1971), „Горещият сняг” (1975, прев. Недялка Христова), „Бряг” (1977, прев. Доля Петринска), „Търсене на истината” (1979), „Последните залпове. Тишина” (1981, прев. Атанас Далчев), „Мигове” (1981), „Избор” (1982), „Горещ сняг” (1980, 1983), „Игра” (1987). Превеждан от Виолета Павлова, С. Тотева, Любомир Денов и др. От 1989 г. насам у нас е публикуван романът му „Бермудският триъгълник”.

Поклон пред светлата му памет!