БАСНИ

Иван Касабов

ЗАЩО СОКОЛЪТ НЕ ПОЗДРАВИ ОРЕЛА?

Кръжал в небето белият Орел -
столетник горд и смел,
понесъл тежка мъдрост на крилата.
Летял и сянката му над полята
по-бърза от стрела
била,
ала
един Сокол от някъде се взел,
прехвръкнал край големия Орел
безшумно
и не отронил нито дума,
главата си встрани извил -
побратима Орел не поздравил.

- Здравей, Соколе!… Ех, юнак крилати,
нима не си ме забелязал? -
учудено Орелът казал. -
Или пък старецът-Орел не заслужава
едно-едничко кимване поне?
- О, не!…

Соколът хладно прошумял тогава:
- Ще кажа, но не знам дали
не ще Ви заболи:
във пенсия излязат ли орли -
дори кокошките не ги познават,
какво остава
за соколите тогава?


ПЕТЕЛ И НЕВЕСТУЛКА

Оплака се Петелът герест,
златоперест,
на Невестуката
и тръсна възмутен качулката:
- Лисицата
и снощи ми подгони пак дечицата,
а от кокошките ми най-носливата,
тъй както спала,
паднала от сливата
и Лиса я изяла.
Ще ми дадеш ли, Невестулчице, съвет?
Ти в тази работа си ловка, веща…

- Лисицата умира за рушвет!
Вземи я подкупи със нещо.

- Например?…

- Всеки ден й искай прошка
ту с пиле, ту с кокошка.
Така спокойно, мирно ще живееш
ще кукуригаш и ще дебелееш.

- А на кого да кукуригам там -
като остана сам -
обезкокошен и съвсем обезценен? -
Петелът тръсна втори път глава.

- Ами на мен!… -
му рече тя без свян
и се изсмя. - Преди да те изям!


ПАЯК И МЕД

Намери Паякът хралупка с мед.
Обиколи отзад - отпред
и се нанесе,
на паяжинка тъничка провесен.

Но паяците не ядат
меда,
макар и пресен,
и дребничката му душа това
едва понесе:

- Аз няма да го ям, ама и Меца … -
си рече Паякът и плю в медеца.


НА КОЕ ОТГОРЕ?

На връщане от весела гощавка,
прибираше се вкъщи стрина Славка,
но тъкмо до един съседски двор
две кучета залаяха във хор
и презглава се юрнаха да я настигнат.
Ръмжене!… Джафкане!… Вихрушки прах!…
Ще кажеш - бесни! Да те хване страх!

Но стрина Славка едър камък вдигна
и по главите
им го запокити.
Удари бялото. Пречупи му крака.
Изтича и запретнала ръкави,
в престилката добре го омота
и хукна да го дави
в крайселската река.

Обади се съседът през плета:
- Нима едното само ще накажеш?
Не те ли другото ухапа даже?…
- Да, другото е пес злоблив
и див,
но старият Булдог е още жив! -
извика
Стрина Славка. -
А туй, не стига, че си няма никой,
ами си позволява и да джафка!


ИМА СИ ХАС

Разлюля се гората -
зашумя,
загърмя
и кората
на столетните дъбове
се нацепи по грубите ръбове.
Всичко живо със гняв призова
Лъва
да слезе от своя престол,
че в тази вековна гора,
вече всеки е гладен и гол
и дъхът му нагарча,
макар че
подскача
и вика: - Ура!…

И водача
им рече:
- Много силни сме вече!…
Я зяпнете - да види Лъва
колко много сте гладни!
- A-а-а… Ний сме гладни
и жадни,
и боси,
а жените - и голи!…
- Следавателно? …
- Долу-у-у!
- Нямам въпроси!
А Лъвът поклати глава.
И обърна им гръб след това.

Цяла нощ, до зори -
луди танци и луди игри.
Всеки маха, подритва и драска -
изгориха и лъвската маска.
После мина ден, мина и втори
и в гората се заговори,
че - ей, уж свободата дойде ,
от Лъва - ни мустак, ни опашка,
а дружината млада, юнашка
все тъй болно се лашка
гладна, гола и боса,
само дето преглъща въпроса.

А Водача им рече:
- Е, настъпи промяната вече!
Няма нужда от думи и речи.
Пак ще бъдете гладни и боси,
всеки хала си тежък ще носи,
но поне съм на власт
Аз!…
И - дотук по всички въпроси!

И тълпата въздъхна без глас:
Има си хас-с-с!…


БАСНЯ ЗА КРАДЕЦА

От десетина дни и нощи
в стопанството на моя роден град,
крадец незнаен,
хитър и потаен,
редовно кокошкарниците пощи -
кокошки мрат,
яйца се чупят -
две пилета не могат да излюпят!…
Най сетне работливите стопани
заложиха капани:
- Достатъчно търпяхме! Няма прошка!
То ни петел остана, ни кокошка!

Угасна слънцето,
настана нощ и
още
не бе се утаил напълно мрака -
най-близкият капан изщрака!
- Най-после!… Хвана се, момчета!
- Крадец!…
- Да го направим на парчета! -
разтичаха се хората
и гледат - до стобора, там,
където беше първият капан,
скимуца заек сив, като вкопан,
И само със ушите си преде.
- Я гледай - заек!…
Хитър готованец!
А аз го знаех
вегетарианец!..

- Да - рече друг, - той мръвки не яде,
но щом се хвана
във капана -
той ще плаща
за оня, дето ярките краде,
а се не хваща!…


БАСНЯ ЗА СПАСИТЕЛЯ

Сред мътните води на буйната река
един удавник биеше крака
и ужасен протягаше безсилни длани
за сламка да се хване.
Щом само малко се показа над водите
уста отвори и завика жалостиво:
- На помо-ощ… Давя се-е!… Ръка подайте!
Дочу гласа му някой от брега
и викна: - Тук сме молим, ей-сега!…
Вий само за момент така потрайте!…

И с два-три удара на силните ръце
доплува там въпросното лице,
удавника пое през кръста
и го изнесе на тревата гъста .
- О, трогнат съм !… И как съм задължен!
Човекът жертва себе си - за да избави мен!

Живота си за друг живот рискува -
наистина какво сърце прекрасно!
- Така е - рече другият, - но рискът струва!
Спасител съм, но работя на частно
и как да ви го кажа, извинете,
но колкото обичате, платете!…

Спасеният в почуда се поклаща:
- Услугата нима с пари се плаща?
Спасител си ми ти, бих казал, брат,
ала на този свят
не всичко се измерва със монети!

Спасителят подръпна с яд мустак
и кипна: - E, тогава извинете,
но… ще ви метна във водата пак!


ДВАМАТА И ТРЕТИЯТ

По стръмни остроръбести скали,
по чуки
каменисти,
сред лепкави мъгли,
с въжета, остри пикели и куки,
пълзяха трима алпинисти.
Пълзяха те и секнали дъха,
едно и също мислеха: - Върха!…
- Веднъж да стъпя там
и после - знам! -
водачът се закани.
Под него Вторият размаха длани:
- Все ти!… Все сам!…
Не те е срам!
Ще ме подлъжеш като лани
пак!
- Че как?
- Ами така -
подадох ти ръка,
а ти на мене - крак!
Сега се писа пръв, но аз съм за върха.
- Аха!
Кога ме няма тук…
- Ще покоря…
- На мук!
А третият под тях
се друсаше от смях:
- Да, тесен е върхът за трима души.
На думи аз съм скъп, но
въжето като дръпна -
ще ги отбруля като гнили круши
и горе пръв ще стъпи Третият!…

Клетият!
Забравил бе, че тримата мъже
ги свързваше… едно въже!


ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ

“Советам следуй, но с умом!
На всех друзей не угодиш,
Себе же только навредиш.”
С. Михалков

Гората се пробуди,
окичена с цветя и пеперуди,
окъпана в роса…
И затрептя на Славея гласа:
- Простор и свежест! Въздух и лъчи!
Бъди благословен, о, роден лес,
и нека мойта песен да звучи
във твоя чест!
Във твоя чест…

Една Змия го чу и се довлече:
- Добре го рече! Да, добре го рече!
Но само с медени хвалби не бива.
И за да стане песничка правдива,
ако си смел певец и смел поет -
изпей тук-там една-две ноти дръзки!
Нима в гората всичко е наред?…
Бъди юнак!… Посъскай!
И зина, та запя със всичката си сила:
- Eх, хубава си, горо, майко мила,
но колко драки, тръни и коприва
прикрива
твоята зеленина…

- Лютивина!… Пръсни лютивина! -
Змията се провикна. -
Отровно биле, пиле, да поникне,
когато твойте ядни звуци бликнат!
Не си ли чувал как го правя аз?…

Изсъска грозно Славеят тогаз:
- Лессът съсс свойте лиссти ни потисска!
Жесстоко заглушава вссеки гласс!…

- Това ссе исска! -
най-подир Змията рече. -
Ти като мене ссъсскаш вече!