ХИЧ НЕ Е ПЪРВОАПРИЛСКО

Мая Цекова

Кръчмите ни бяха тесни -
с това сме станали известни.
И че всеки в нас е годен
докато е някъде изгоден.
И от “Дайте да дадем!”
минахме на “Дай! Ще ти дадем!”.
А пък идеш ли във Общината,
ясно ти е още от вратата:
имало е едно време
кой да те приеме.
И че щом си от номенклатурата,
никой не те пита за културата.
И се молят “Боже, подкрепи и мен ръката
да си понапълня тук торбата!”.
И не видял, не чул, не казал
всеки нещо е намазал.
А съседа гледам - гони го проблем:
имаме у нас какво да си ядем.
А детенцето му - вундеркиндче
ето - още пеленаче
все за депутатско място плаче.
Комшийката пък имитира чар
с нови думи в шлагер стар:
“Гърди със силикон си накичи,
та бързо път си проправи”.

А пък мен от люлката до гроба
все ще си ми бъркат в джоба.
А за дето пиша разни смешки,
вече съм останала без дрешки.