ДЕЦА

Ваня Ангелова

ДЕЦА

Разбирате, че много ви обичаме;
че нашите звезди сте и слънца!
От въздуха с баща ви се отричаме,
но не от вас, от свидните деца!

За вас живеем и за вас умираме.
Водата става вино. Хляб от кал
замесваме и в нощите заплитаме,
та пухкав да е той, уханен, бял…

Кръвта на този свят сте вие алена,
надеждата за бъдещия ден.
Зорници ясни, палавници галени -
завет от Господ, призив несъмнен!

И път сте наш, и истина тържествена.
Подобие на Бога Всемогъщ,
велика обич, вечна и съществена,
и залъкът на масата насъщ.

От въздуха с баща ви се отричаме,
но не от вас, любимите деца!
Разбирате, че много ви обичаме;
че нашите звезди сте и слънца!


НЕ БОЙ СЕ, СКЪПИ

Не бой се, скъпи, времето пред нас е
и лястовици пърхат ни в сърцата!
Звукът на злото повик е негласен!
Живеем с теб за внука и децата!

Добре сме скрити в дланите на Бога!
Виж, други са на дявола машата!
Спотайват се те в своята бърлога.
Убиват на света сега душата.

Те бездна са, която го поглъща.
Небето мое вече с морен взор е.
С прегръдката си Господ ни обгръща
и пази ни, закриля ни отгоре.

А там е пролет! Вечна пролет там е!
Не се страхувай, мили, усмихни се!
От мен и тебе нещо ще остане,
когато спусне сцената завеси.

На практика смъртта не съществува.
О, хайде да прескочиме Голгота
и нека Любовта да тържествува,
от радост да сияе в нас Животът!

И нека весели се и празнува,
да спят спокойни внукът и децата!
Не бой се, обич, в нас Духът ликува
и лястовици пърхат ни в сърцата!


ТИ СИ

Ти си същото дръзко момче,
дето аз не можах да отблъсна.
Плаха бях като полско врабче
и в леглото ти тихо осъмнах.

Ти си рицарят, който след миг
ще накара кръвта ми да пламне.
Щом се слееме в общия вик,
като мисъл в съня ти ще хрумна.

Ще преминем горещия ад
и ще стигнем простори далечни.
Ще спасим може би този свят
с обичта на душите си вечни.

Над години и дни ще кръжим -
два синигера, бели гугутки…
Ако спрем двама с теб да летим,
ще ни пие земята на глътки.

Ти си този и тази съм аз,
дето няма да спре да обича.
И луната в сребрист е атлаз
и на малко момиче прилича.

Плаха бях като полско врабче
и в леглото ти тихо осъмнах.
Днес си същото дръзко момче,
дето пак не можах да отблъсна.