КАПИТАНСКО ТАНГО

Здравка Владова-Момчева

КАПИТАНСКО ТАНГО

Няма кораби. Има само пристанища.
По брега се търкалят пияни мечти.
И в разчорлени мисли - порутени ханища,
хрипав смях, в тиха суша, пищи.

По вълните Христовите стъпки останаха.
Тънка пяна след бирата. Буря в чаша вода…
Водораслови грижи с влажни пръсти обхванаха
със вампирова нежност всяка твоя следа.

Сухоземно е утрото. Хоризонтът - панелен.
Пешеходен - денят. Магистрална - нощта.
Три напред. Две назад. Безпосочни недели.
Капитанско танго. Сред смеха на смъртта.

И се трупат по кофите изоставени пориви.
Като лодки хартиени, след деветия вал …
От небето валят тихи кораби. Морави…
Твоят сал…
моят шал…
… и подухва мистрал, странно бял
в тази кал…


НА БАЩА МИ

По стръмната подкова на града,
тъгата ми превръща се в безвремие.
Наситено с цинобър и ръжда,
докосва ме янтарно просветление.
Зад мен светът - дъждовно изсивял -
замеря мислите ми с междуметия.
Но аз вървя. Жена от кал.
С кобалтова душа. Като планета.
И в тънък полъх призовавам Бог.
Да ме погледне със очите на баща ми.
Да тръгне с мен - добър и строг -
в безмълвие и лозово сияние.
Понякога се случват чудеса -
сребристи, херувимни силуети.
Прегръдка на земя и небеса,
възможна за бащи. И за поети.


ТОЗИ СТРАШЕН КАПРИЗНИК

Този страшен капризник, наречен живот
със шамарени ласки, с пътища криви,
разпищовен и нагъл, подъл, нежен деспот,
с ненаситни очи и приумици диви …
Как ме грабна безпътно като някакъв звяр.
Без да пита, без думи, без лъжовни примамки
и ме хвърли без жал сред опасния чар
да се давя във багри. Картина без рамка.
За да знам, че червена е само кръвта
(имитира я някак и сос от домати).
Че солта е сълза, устрелена в пръстта -
ненаситна за тлен - под Христово Разпятие.
Че любов е да даваш. Издъно. Докрай
(имитира я някак и Фейсбук във селфи).
Мъдростта е печал, сътворена от кал,
след ефирното сбогом на отлитнали елфи.
Този страшен капризник, животът ми див,
ме наблъска сред хора - безразборни и чужди
(имитират ме някак в недодялан курсив),
по безбагрени, смешни и късички нужди.
Ала аз го обичам - недодран, недоклан
този страшен капризник, готов да ме срита,
(имитирам го някак без капчица срам).
Като мъдрост след кръв. Като смях след сълзите.