ЧЕРНА МАГИЯ

Анатолий Петров

В слънчевите и топли дни на настъпващата пролет санаториумът с минерални бани бе пълен с пациенти. Сред тях беше и осемдесет и пет годишният Пело Пудрийски. Бе радостен, в чудесно настроение. Благославяше лекарките Григорова и Ангелова, които не само го избавиха от болките в кръста, но направиха тъй, че да захвърли бастуна. Весело влезе в близко заведение. Предпочете го, защото в него не гърмеше чалга. Тутакси дойде сервитьорката и го попита какво желае.

- Халба бира и малко коняче, моля! - поръча Пело.

- Каква музика предпочитате да слушате, господине? - изненадващо попита тя.

- Ах! - въздъхна Пудрийски, като додаде: - Обичам да слушам танга и стари градски песни. Те са цяр за душата ми…

Зазвуча стара градска песен. Усамотен, клиентът празнуваше днес рожден ден. Отпивайки от напитките, си пожелаваше здраве, късмет, благополучие. Забеляза - пред вратата на заведението застана немлада, но още красива жена. Суетеше се и с видима наслада слушаше песента. Той стана и я покани:

- Днес празнувам рожден ден, госпожо, - гордо обяви Пело.

- Честито! - поздрави тя и му целуна ръка. После продължи: - Днес е денят на Свети

Евпсихий. Навярно е Ваш покровител.

- Да. - отвърна рожденикът, макар че за пръв път чуваше за този светец. Попита я:

- Какво ще благоволите да пийнете, госпожо?

- Билков чай - отвърна дамата.

Сервитьорката го донесе. Тъй като за първи път чу за светеца, за първи път се случи на Пудрийски да седи около маса с красива, елегантна дама.

По уредбата прозвуча „Танго №3″от Астор Пиацола.

-  Обичате ли да мечтаете? - наруши мълчанието тя.

- Като всеки човек, мечтая за светло бъдеще, за някоя красива дама, благородна, която да съпроводи дните ми до вечния покой…

Сервитьорката дойде, за да дръпне завесата, която закриваше част от заведението. Показа се танцова площадка. Двамата затанцуваха.

После, в разговора, споделиха: той е вдовец от трийсет години, а тя - напусната от несретния си съпруг, отчаян пияница, живеела при роднини.

Срещите им продължаваха както сред приятната музика в заведението, така и по алеите и пейките в парка. В слънчев следобед до стаята пред банята двамата произведоха първата гореща и продължителна целувка. Бабичките, насядали по пейките, ги проклинаха, а младите им се възхищаваха. Чак сега дамата извести името си - Благородка, и е от селата около Дупница. Пък и той не се сети по-преди да я попита за името, въпреки че дамата, вместо Пело, го наричаше „Пиленце”.

Привечер, на поредната среща в заведението, след като изтанцуваха тангото „Компарсита”, решиха да се оженят. На следващия ден Пудрийски си замина. Преди това остави на Благородка пари за път, с които да пристигне в града му. На изпращане тя го целуна, прошепвайки:

- Обичам те безумно!

От прозореца на вагона Пело дълго й махаше с ръка. Привечер се прибра в дома си. Не мина и час, когато първа го посети съседката Томана.

- Къде ти е бастунът, Пело? - поинтересува се тя.

- Подарих го на един инвалид - гордо отвърна той.

- Знаменателно събитие! - учуди се Томана

- По-знаменателно от това е, че след броени дни ще имам булка, а домът ми - стопанка, хубавица, прелестна. А как хубаво танцува! Между нас изникна, или по-точно пламна, бурна, нестихваща любов…

В този миг в стаята влязоха приятелите Драгия Карамилов и Демир Мустафов. Разбраха за какво става дума, та Драгия възкликна:

- От днес градът ни не е вече същият. Заявявам: кумове на венчавката ще бъдем ние със съпругата ми  Меглена. Чудесно събитие. Ако Лехар е написал оперетата „Веселата вдовица”, дано в града ни се намери музикант, който да напише оперета „Веселият вдовец”, в която главната персона ще бъдеш ти. Нека видим как най-тържествено да посрещнем невястата! Ти, Пело, ще я чакаш тук, а ние тримата ще отидем на гарата да я посрещнем…

- Да не съм някой арабски шейх, та да ми довеждат жените на крак? - възрази Пудрийски.

Умуваха и накрая решиха, за по-голяма тържественост, младоженецът да посрещне булката у дома си.

- Ще опека пуйка - предложи Томана.

- Е, хайде, чак пък пуйка - възрази Демир.

- Ти да не искаш да посрещнем булката с шкембе чорба и салата от праз лук! От театъра ще взема фрак. Артистът Стоянчо ми е приятел. А папийонка ще ти дам аз. Изискано и цивилизовано. Дай пари на Томана да купи една луксозна нощница, атрибут за събитието и изненада за невястата - разпореди Карамилов.

Компанията постигна съгласие по посрещането. Зачакаха деня, в който ще пристигне булката.

Беше Лазаровден, ясен и топъл пролетен ден. Облечени официално, Томана, Драгия и Демир чакаха на перона на гарата. Влакът пристигна навреме в късния следобед. От последния вагон слезе елегантно облечена дама, стъпи на перона и се заоглежда. Беше Благородка.

Карамилов прошепна:

- Тази е.

Тримата хукнаха към непознатата. Разпознала в тях посрещачите, тя се усмихна, като подаде ръка.

- Добре дошла, любезна госпожо. Господин Пудрийски Ви очаква в дома си. Ние сме негови приятели. Удоволствие е за нас да Ви заведем в бъдещия Ви дом - тържествено изрече Карамилов.

Тръгнаха. Пред гарата чакаше такси. Настаниха се и таксито потегли. Изненадан и смаян от случващото се, шофьорът на таксито, вместо да ги закара на улица „Детелина”, където живееше младоженецът, спря пред същия номер на улица „Незабравка”, пред блок срещу входа на градското гробище. Осъзнал грешката си, обърна колата и отпраши в обратна посока.

Пред театъра свиреше градският духов оркестър.

- Каква тържественост! - възкликна Карамилов.

Облечен във фрак и бяла риза с папийонка, младоженецът посрещна Благородка на входа на апартамента. Тутакси по касетофона прозвуча „Пролетен парад” от Роберт Шолц. Настаниха се около масата, сватбеното тържество започна. След пореден тост Драгия рече:

- Мила госпожо, тъй като Вие сте роза от юг, сега ще прозвучи валсът на Йохан Щраус „Рози от юг” и аз Ви каня на танц.

Двамата затанцуваха. Над града вече се спускаше вечерният здрач. Демир погледна към закачената над леглото нощница, после прошепна на Пудрийски:

- Пело, недей да пиеш колкото нас. Ние ще си отидем и ще захъркаме. На теб ти предстои тържествена програма…

Пудрийски му отвърна:

- Хъркайте колкото искате. За мене животът тепърва започва. Хайде наздраве! - вдигна чашата и пресуши водката до дъно.

Тази вечер светлините по стаите на отсрещните апартаменти бяха угасени. От прозорците любопитни съседи наблюдаваха веселбата.

Късно вечерта гостите си заминаха, изпратени на входа от щастливите младоженци. Пудрийски седна на леглото, после се опъна и заспа. Тази нощ лампите в стаите му светеха до сутринта. Малко преди обяд Томана позвъни. Никой не се показа, та бутна вратата. Беше отключена. Влезе. Облечен във фрак, съседът спеше на леглото, папийонката се търкаляше до възглавницата, а булката я нямаше.

Вместо нея, на масата бе оставена бележка, на която Благородка бе написала: „Пело, избавих се от един пияница и втори не ми трябва. Заминавам си с нощния влак. Сбогом завинаги. Б.”

Събуди го, подаде му бележката, но преди това го попита:

- Как се казваше избраницата ти?

- Ох! Едно особено име, каквото не се среща тук, по нашия край.

Като прочете бележката, извика:

- Това е черна магия! Проклетата Мотковица, цяла зима ходи по врачки, за да ме омагьоса. Ах, тази кукумявка, отвратително плашило и кикимора Квазимодова… Ще разваля тази черна магия, та всичко да се стовари върху главата й…

Томана излезе. Неуспелият младоженец седна до масата и започна да яде останалото по чиниите от снощната тържествена вечеря. После надигна бутилката с шампанско и до дъно изпи недопитото вино. Погледна към нощницата, която висеше над леглото. Съблече се и я нахлузи. Видя му се, че нощницата държи хлад. Опъна се на леглото и потъна в блажен следобеден сън.