Младостта на Роса Часел (1898 - 1994) е свързана с испанския авангард в литературата, изящните и приложните изкуства. Тя е близка едновременно до първите модернисти и до Х. Р. Хименес, Х. Ортега-и-Гасет и Р. Гомес де ла Серна. Дългите години на изгнание в Мексико, Аржентина, Бразилия, САЩ и др. не попречват на плодотворната й работа и на дълбоката връзка с родината и литературната група, позната като Поколението на 27-а. Нейната сюрреалистична философска проза, често с автобиографичен характер, е най-известна с „Гара. Отиване и връщане”, „Безразсъдството”. Часел публикува романи, стихове, разкази, есета, дневници и др. Вероятно най-плодотворния период от живота й започва със завръщането в Испания след публикуването на „Квартал „Маравиляс” (1976 г.) и когато завършва „Преждевременни романи” (1981). През последното десетилетие от живота си получава някои от най-престижните отличия, включително Националната награда на Испания за литература (1987).
В „Преждевременни романи” героите се изправят пред познатите въпроси за началото и края на човешкия път, измамната памет, смисъла на човешкото съществуване и промените, които настъпват с хода на времето, значението на творчеството и на мечтите и понякога отговорът идва от чудесата в обикновения живот, подобни на думата „вечност”, дори и изписана в пръстта.

Роса Часел „Преждевременни романи”. Николай Тодоров, превод; Издателска къща Гутенберг, 2019 г.