ЗАМРЪЗНАЛИ СЪЛЗИ

Таня Капинчева

Аника бързаше от работа към квартирата си, за да се приготви за срещата си с Вероника. Напоследък все по-рядко имаха време да се видят. Но днес приятелката й беше звъннала и настоя да се срещнат вечерта, че имала да й казва нещо важно.

Бе февруарски петък и нощите идваха рано. След месец нямаше да бъде толкова тъмно, когато се прибира. Знаеше, че родителите й се притесняват и затова всяка вечер си намираха повод да й звъннат към осем часа, хем да я чуят, хем да не изглежда, че я контролират като малко момиченце. Ани се усмихна на загрижеността им. Трепереха над нея малко повече, отколкото беше нужно, но това, че е единственото им дете, донякъде обясняваше нещата.

Мъглата сгъстяваше мрака около нея и го правеше почти осезаем. Ани знаеше пътя и донякъде се радваше, че се виждат само неясни очертания. Природата не беше много красива в този сезон, а изхвърлените боклуци на хората загрозяваха обстановката още повече.

Момичето гледаше само отъпканата пътечка под себе си, внимавайки да не настъпи някое кучешко изпражнение. Тук много не идваха кучкари, тъй като малко по-надолу под моста се събираха клошари, вечно пияни и дрогирани. Миризмата им ядосваше кучетата и стопаните им трудно ги озаптяваха да не се нахвърлят на бездомниците. Майка й много пъти я беше предупреждавала да хваща автобуса, само че понякога Ани не се вслушваше в думите й. Искаше след целия ден прекаран в затворените помещения на големия магазин да подиша чист въздух. А и онези, пияните едва се държаха на краката си, камо ли да дойдат чак до тук.

- Имаш ли цигара, ма, курво? - стресна я от мислите й мъжки глас.

Пред нея изведнъж се бе появил мъж на неопределена възраст, без предни зъби, с огромно мокро петно на крачола си.

Ани замръзна от погнуса и зарови в чантата си, за да му даде цигари и да се махне по-бързо от пътя й.

- Нямаш ли жисием, ма? Да светнеш… или тъ е гнус да ма гледаш? - продължаваше натрапникът.

Младата жена светна с мобилния си и установи, че цигарите й ги няма в малката дамска чантичка. Претърси я още веднъж с треперещи от студа или от нещо друго ръце, но отново не ги намери. Днес излязоха с един нов колега да пушат навън през обедната почивка и явно са останали в джоба на елечето, което обличаше в магазина, когато й беше студено.

- Съжалявам… Нямам цигари. Ако искате, ще ви дам пари да си купите?

- Тъй като ма гледаш, ако влезна в някой магазин дали няма да ма изгонят, а? Нещо май ми са подиграваш…

- Не, не ви се подигравам. Просто съм ги забравила в елека си…

- Не, не ви се подигравам… - иронично повтори той като имитираше гласа й. - Тя нашта е богата госпоица, от ония дето не обръщат внимание на такива като мен… Не та ли интересува що съм такъв, а? Кво съм преживял? Дали нямам душа, а?

Ани не само че не искаше да влиза в спор с това същество, но не знаеше какво да му каже или направи, за да го разкара от пътя си. Закъсняваше, а и мракът наоколо ставаше все по-студен. Пръстите на ръцете и краката й съвсем замръзнаха.

- Време е да тръгвам, - каза тя, но остана на мястото си, тъй като непознатият беше застанал така, че да трябва да се допре до него, ако реши да продължи. И всеки път, когато тя се опитваше да го заобиколи, той се изместваше плътно пред нея, олюлявайки се, сякаш да ангажира повече пространство.

- Искала да тръгва… Не заслужавам ли да ми кажеш поне името си?

- Аника.

- Анииикъъъ… - повтори с грозна интонация пияният. - Ваште сигурно имат много кинти щом са та кръстили тъй?

Изчака отговора й, за да намери нещо друго, с което да се заяде, но тъй като тя мълчеше, продължи:

- И как си мисли таа работа Аникъ? Ей тъй ша си тръгне от мен без нищо? Поисках ти една-две цигари, не съм искал да та чукам! Що ми са дърпаш?

За пръв път тази вечер Ани изпита страх. Извади пет лева от портмонето и каза:

- Ето ви пари. Друго не мога да направя за вас.

- Друго не можела да направи за нас. За к’ъв ма мислиш да ми даваш кирливите си пет лева? Ако поискам, мога да ти взема цялата чанта, всичко! Пак ми са подиграваш, а, кучко?

- Тогава се махни от пътя ми - мина на “ти”, за да не го ядосва повече.

- Че кой ти стои на пътя, ма? Ша тръгнеш при едно условие - да ми донесеш цигари и ако измислиш някоя глупост, знам къде да та намеря!

Ани се насочи към магазина, който беше в началото на квартала. Купи две кутии цигари и тръгна обратно. Нямаше смисъл да озлобява този нещастник, може и да я знае къде работи или живее. Не искаше да си има неприятности.

Докато вървеше към мястото, където беше оставила бездомника, Ани забеляза, че мъглата се е вдигнала. Луната се беше напълнила цялата, сякаш искаше да освети парка. Момичето стигна до храстите, но там не се виждаше никой. Облекчено въздъхна и тръгна обратно. Почти беше излязла от пущинака, когато зад нея се чу дрезгав глас:

- Алооу, чакай ма, Ани! Многу бързаш!

Аника се обърна и видя пияния, само че този път той не беше сам. Трима мъже изненадващо бързо за състоянието си я наобиколиха:

- Я, каква кукличка ни е дошла днес на гости… По колко вземаш тук от циганите? - попита единият от двамата новодошли.

- Тя на нас ша ни даде без пари! Нали е твоя дружка? - обърна се третият към напикания.

- Не съм проститутка. - каза Ани и подаде двете кутии. - Ето ти цигарите! Чао!

И побърза да тръгне.

В този момент някой се хвърли с тежестта си на врата й и я събори на земята.

Ани почувства как удари главата си в оголения ръб на остатъците от някогашен бордюр. От силния удар, удвоен от тежестта на мъжа, загуби съзнание.

- Ко й стана на кучката, бе, мамка му? - изрева мъжът, ставайки от припадналото тяло. - Тя умря, бе!

- Нали уж нямаше пари за пиене, бе? Май си мушнал и нещо друго, а? - обади се напиканият, запалвайки цигара. - Как ше е умряла като допреди малко ми се правеше тук на голяма работа? Много си зле…

- Казвам ти, че тая не мърда, бе, кретен! - ядоса се нападателят. - К’о да я прая?

- Вземай чантата и ша хвърлим курвата в реката да са освести! - предложи третият, който до този момент мълчеше. - И хвана момичето за краката. - Айде, бе! Ей сега ша спре влака, някой ша мине от тук и после иди обяснявай на ченгетата, че нямаш сестра! Фащай я за главата!

Тримата вдигнаха тялото на момичето и го хвърлиха в реката. Шумът от удара на младото тяло във водата откънтя надалеч.

Напиканият вдигна падналата чанта, прерови портмонето, извади от него десет лева и ядосано хвърли всичко обратно на земята.

Телефонът на Аника, който беше в ръката на авера му, иззвъня. Той го изтръгна и запрати и него към водата с псувня:

- Да не искаш да ни хванат, бе, кретен? Не си ли гледал филми? Отиваме при другите, а ти купи бутилка ракия, чакаме та…

Тримата тръгнаха доволни, че пиячката им за нощта е осигурена.

На другия ден един току-що пенсиониран рибар излязъл повече на въздух, отколкото да хваща риба, видя нещо подозрително в трънаците, потънали до средата във вода. Отначало помисли, че това е кукла, но после си спомни за репортажа с разтревожените родители, които търсеха детето си.

Отиде в полицията, тъй като нямаше как да ги извика по друг начин и съобщи за видяното.

След три часа родителите идентифицираха трупа на дъщеря си.