НОСИЛКАТА
превод: Кръстьо Станишев
Със широко отворени очи ще си отида от света,
тъй както в оная нощ на моето излизане
от концлагера на калта,
легнал хоризонтално на носилката,
а вертикално оставил в земята
своето съществуване.
Малък живот, който пусна корени във пръстта
и издигна снагата си здраво
към възкресението на човека -
евкалиптово дърво и бреза,
фабричен комин,
в ограниченото пространство на живота.
Ще сложа върху носилката своите песни
и с овлажнели очи ще пътувам.
Последен образ - един мъжествен месец
в синьото мълчание на нощта,
последен звук - един стих, един шепот, една нота
от многогласния марш на победата.
Последен завет -
„Издигнете живота!”
