БЕЗСПОРНИЯТ СЪДНИК В СПОРА

Из „Непадаща звезда” (2020)

Георги Константинов

БЕЗСПОРНИЯТ СЪДНИК В СПОРА

Сред глухо забързани хора
и медийни словоблудства
поетът и днес ви говори
за своите чувства.

Не някакви банкови цифри,
не реч, обещаваща всичко -
поетът ви казва истини,
изстрадани лично.

Не мами с удобни идеи.
От тъмното търси изход.
Дори
в недомислен свят да живее,
сърцето му мисли.

На него отдайте доверие -
безспорния съдник в спора…
Поетът,
на себе си верен,
е верен на всички хора.

2019


ИЗЧЕЗНАЛАТА ЛУНА

На Иван Радоев

Луната кацна като гълъб на балкона ми
(живея на шестнайстия етаж) -
просветна над саксията със спомени,
направи видим нощния пейзаж,
надникна тихо в моето безсъние,
но само земни мисли зърна там…
И пак отлитна над гори и хълмове -
все по-далече от града голям.

Все по-далече от нощта на хората.
Изчезна нейде в космоса могъщ.
Тук мракът се завърна… А пък горе там
звездите наедряха изведнъж.
…Един поет написал бе навремето
два нощни стиха (ще ги спомена):
„Звездите стават по-големи,
когато нощите са без луна”.

юли 2019


ЛЯТНА ДЕПРЕСИЯ

Парите не са моя гордост.
С пари се гордее лъжата.
Отчайва ме хищната подлост….
Отивам
да се хвърля в реката.
Отивам!
Но вече надвесен,
съглеждам картинката бледа:
реката е също в депресия -
смалена,
по-тънка от педя…

2019


ЕСЕННО ЗАСАЖДАНЕ НА ОВОШКИ

Когато навлезеш в Третата възраст,
годините летят като месеци.
Не бързаш ти, но времето бърза.
Уж идва пролет, а вече есен е.
Земята се движи на нова скорост.
Търсиш диалог, а чуваш монолози…
На онзи свят
имаш повече близки хора,
отколкото на този…
И все пак -
на този свят се радваш още.
Не се мръщиш, че децата лудо шумят…
Поправяш стрехата.
И засаждаш на двора овошки,
чиито плодове
други ръце ще берат.

2019


СЛУЧАЕН ЖИВОТ

С криле на гълъб, с погледа на ястреб
над мен кръжи
един случаен ден.
И пак съм жив - щастлив или нещастен.
Все cъщият. И доста променен.

Преминал билото на двата века.
И пил вода от няколко реки…
Там слънцето,
залязващо полека,
блести като часовник без стрелки.

Е, малко чужд съм на пейзажа днешен.
Богат съм бил единствено насън…
Но ще призная,
с риск да стана смешен:
обичам се такъв, какъвто съм!

2019


ЗВЕЗДНА ЛОТАРИЯ

И пак не спя
в нощта на Персеидите.
Звезди се ронят тихо
над сънищата на града.
Освен една, която
за късмет избирам…
Улучил съм!
Стои си тя в небето!
Не пада моята звезда!

2018 г.


РОДЕН ЗА РЕКА

Аз съм река, която
често
прескача моста.
Няма да стана блато,
дремещо
в тиня и троскот.
Не питайте
за потеклото ми.
Просто тека ли, тека…
Друг съм от вас,
защото
аз съм роден за река.
Ида
с вълнение винаги.
Няма обратно за мен.
И не сънувам издигане -
аз за река съм роден!
Край вас шумя,
защото
аз ви напомням така
вечния звук на живота…
Аз съм роден за река.

2018