Петър Краевски

БУДИТЕЛИ

Съдбата им тежка навява печал –
до кривата круша са стигали.
Опитат да вдигнат народа заспал
и сочат ги: „Изкукуригали!”.

Поглеждат ги лошо, присвиват уста,
кълнат ги зад тъмните пенджери.
И в техни голготи и лобни места
превръщат се скари и тенджери.

Но бдят оцелелите – пеят напук
с гръкляни до болка прегракнали.
По чудо не сготвени с лапад и лук,
разсънват те най-неочаквано.

Тогава животът ти удря шамар –
събуждаш се уж, а пред тебе – кошмар!