ГАРВАНИ
Отскоро двойка гарвани сви гнездо около изсъхналите кестени отвъд. Всяка заран точно в 7 ч. прелитат над блоковете и грачат звънко, силно, бодро: „коррк…коррк”.
Оповестяват началото на един красив ден. Черни, лъскави птици в лененото, още сънено небе. Приличат на йероглифи. Странна калиграфия на природата.
Летят леко, не бързат. Има нещо тържествено в полета на двойка гарвани.
Спокойствието, което излъчват, е сравнимо с онова на влюбени хора, хванати за ръце на дълга разходка в парка. Мостът на двете ръце е съзидателната сила на любовта.
Тя прави всичко на този свят необикновено, поражда усещането, че никога нищо лошо не може да ти се случи. Или ако не никога, то поне не и в този момент.
Такъв е и полетът на гарваните, когато са заедно. Тържество на любовта. Вечната, единствената любов.
Когато единият гарван умре, другият остава сам до края на живота си. Не търси утеха в чуждо гнездо. Лети сам и грачи рядко - вяло, глухо, тъжно. Всеки ден. До края.
И лети по същия маршрут. Може би с надеждата, че половинката му ще се появи отнякъде и двамата заедно отново ще извият дълъг полет към облаците.
Гарваните вярват в любовта и всяка сутрин летят дълго, за да се похвалят с нея.
Любовта - другото име на Бог. Единствената неразрушима връзка на този свят. И отвъд него.
