ТЪМЕН ВЯТЪР

Георги Константинов

Из „Непадаща звезда” (2020)

ТЪМЕН ВЯТЪР

Тъмен вятър вилнее и брули звездите,
а градът сомнамбулно говори насън…
Малко светло кълбо
там горе прелита
и безшумно се скрива зад близкия хълм.

Май видях НЛО…
Над Земята витае…
Но защо фантазирам в среднощния час?
Самолетът за Атина всъщност това е.
А пък тук, на земята
НЛО-то съм аз.

Аз от грижи не спя, от опънати нерви -
тъмен вятър приижда
и в моя живот…
Само аз ли се лутам в шумящото време?
Накъде е запътен човешкият род?

В мен будува тревога необяснима.
И нощта извънземна
ме тегли навън….
Засега съществувам. Все още ме има.
След това ще изчезна
зад близкия хълм.

2013-2019


НЕ СВЪРШВА ПИЕСАТА

Излетяла от рамката на библейското видео -
любовта е романтика,
съчетана с либидо.

Ту небесно орисана, ту привличане плажно -
тя е нещо бесмислено
и нещо свръх важно.

Едноактна пиеса със Адам и Ева…
Но не свършва пиесата
и в днешната ера.

Почва все отначало тази сценка позната -
вкусваш райската ябълка,
а не виждаш змията.

2018