ИЗНИЗАХА СЕ ДНИТЕ КАТО СЪН…

Добромир Банев

***
Изнизаха се дните като сън.
Едва успях с ръка да те докосна.
До нас достига детски смях отвън.
Годината ще бъде високосна.

Един единствен ден ли ни дели
от обич, невидяна и нечута?
Две фигурки от топка пластелин,
изпуснали последната минута.

Ще се извиват още ветрове
и бурите ще стават по-опасни.
Сред този звън от детски гласове
защо ни е изобщо
да пораснем?


***
Дъждът. Когато вечността е миг.
Когато сякаш нищичко не диша.
Една любов заглъхва като вик,
за новата -
тепърва ще напиша.
Дъждът. Когато шепот на листа
припомня нещо, равно на “отдавна”…
Не си отива с август любовта.
Обичам, както често казвам,
бавно.
Дъждът е маг. Чадърът няма как
да заличи изреченото „сбогом”.
Навън вали. С октомври сме във крак -
да бъда с теб след „сбогом”,
как го мога!


***
Създадохме си свои правила,
напук на обичайните сезони.
Не се развива любовта по план -
тя гони вятър,
ние - нея гоним.

Годините се сляха във една.
Изглеждаме измамно остарели.
Очите на пораснала жена -
убежище за нашите недели.

В очите на един пораснал мъж
все още си играе детска радост…
Целувки до несвяст в мъгла и дъжд
са обещание за вечна младост.

Препъвахме се в чужди светове,
докато се надбягваме с безкрая.
Не гоним вече бързи ветрове.
Сега ни стига тази тиха стая.

Сега ни стигат всичките звезди,
които през прозореца надничат…
Момче, което просто ще заспи
в прегръдката на своето момиче.

Снегът е извинение за дъжд,
несбъднал ласки в шарената есен.
Дърветата прегърна наведнъж,
нашепвайки най-зимната си песен.

Снегът е обещание за дом,
където остаряваме по двама,
унесени сезон подир сезон…
По-хубава от тази песен
нямам.


***
Най-хубавите приказки са тъжни -
голямата любов на тях прилича -
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.

„Най-истинското вино е горчиво”,
„това е ясно, като че ще съмне”,
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.

Най-важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла -
щом с някого до смърт сме се целували,
голямата любов си струва -
цялата.

Голямата любов - тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо -
една окръжност, във която още
е твърде вероятно да се срещнем.