А ТОЛКОВА Е ПРОСТО

Първолета Маджарска

А ТОЛКОВА Е ПРОСТО

А толкова е просто да живееш.
И питаш се защо са враговете.
Да те смразят, когато се засмееш
или когато костите ти светят.

А толкова е просто да живееш.
И всеки следваш ден е все по-кратък.
Не ти се ще дори да си попееш,
а искаш с песен да летиш оттатък.

А искаш да си с новата си рокля,
с обувки лачени за миг летене.
И иска ти се да разбиеш цокъла,
и да се пуснат всичките сирени.

Не в ден на Ботев - просто да засвирят,
щом всеки смъртен пътя си напуска.
Небето да разлее халба бира,
след облачна питателна закуска.

И всеки ден да носиш нови дрехи.
Сал Господ знае - смърт ще те застигне.
Ако извадиш старите доспехи,
ще скъташ лава от вулкан изригнал.

И през минута да гърмят сирени.
Да пропищят на живите ушите.
Да помним, че животът ни е тленен
и точно преброени са ни дните.

А толкова е просто да живееш.
И питаш се защо са враговете.
Да те смразят, когато се засмееш
или когато костите ти светят.


АКО ЗЕМЯТА СЕ РАЗЦЕПИ

Ако земята синя се разцепи,
светът измършавял за миг се срине,
плеяда люспи сребърни ще светят
над клади керемиди, твар от глина.

Ако земята синя се разцепи,
ще се заринем - гмеж в пукнатините -
като мравуняк, разтопен нелепо,
и прах в мъглявината на звездите.

Ако земята синя се разцепи?
Ще позволи ли Господ да се случи?
Нима сме толкоз грешни, толкоз слепи
и няма смисъл някой да ни учи.

Ако земята синя се разцепи.
Ще позволи ли Господ да се случи?
Животът ни е нищо - пръст във шепи,
разсипана наоколо. Безлична.


ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА

Старците и бабите се излюпиха
в полога на пейките,
под голямата квачка на слънцето.
Цяла зима се крият
в черупките на стените.
Почукват по стъклата с поглед
и топлят огнището.

Слънчево е и те се разлистиха,
като мушкатото и сакъзчето на прозореца,
като листата на дърветата.
Очите им се освежиха, махнаха пердето,
и приказките, и усмивките разцъфнаха.

Видя ли как старците и бабите се излюпиха?
А за Великден ще се боядисат
като прясно сварени яйца.


В ЧЕТИРИ ПОСОКИ

В четири посоки птици отлетяха,
за да търсят юг и своята родина.
Тука няма радост, вкупом те разбраха.
А небето вредом е безкрайно синьо.

Отлетяха - вчера делникът ги срина.
Тръгнаха да търсят щастие сред чужди.
И разбраха в миг - светът е нямо кино.
Трябва да го разбереш, щом имаш нужда.

И разбраха - мащеха им е земята.
Бяха маргинали в блясък и реклама.
Утре рожбите ще търсят нещо свято.
Ще намерят кръстови могили само.

В четири посоки птици отлетяха,
за да търсят юг и своята родина.
Тука няма радост, вкупом те разбраха.
А небето вредом е безкрайно синьо.