ПОКЛОН
ПОКЛОН
Всеки лъч е слънчев атом.
Този свят е здрав и млад…
Ято - щъркелово ято -
бомбардира моя град.
Всяко лято посред Петрич
явор стар крепи гнезда
и под тях комитски ветри
чакат някой луд ездач…
А Беласица и Пирин
вдигат върхове безчет -
този свят не се побира
даже в песен на поет…
Аз разбирам, шапка свалям
само тук - пред този трон.
И прошепвам: - Земьо, Мале -
благославям ви с поклон!
1954 г.
ПОСВЕЩЕНИЕ
Тече вода спокойна, бистра, жива
от преспите на Пирина тече.
Биляна пак, като преди, свенлива
платното си тъче…
Но помните ли? - Падна камък
от облачната висота.
Един огняр калил бе знаме
сред пламъците на пещта.
Един огняр!… И после - песен.
Не чувате ли? - Тя гърми.
Тя в граници не се помества.
Над океани и земи
лети Вапцаровата песен -
с познати думи,
на познат език.
И ако ти наистина си честен -
на тази песен остани войник.
И пак тече водата бистра, жива -
от преспите на Пирина тече.
Погледнем ли народа си накриво,
самото време ще ни отрече!
В ХИСАР
А брястът бе сборник със стихове - том…
И всеки лист бе на поет номериран,
но есенен вятър извърши погром -
откъсна листата и тук триумфира…
Хисар е имперски прочут иконом.
Лечебният извор велможи пак сбира,
но аз тук що диря?… В писателски дом
дойдох да почивам или да умирам?
На бряста трепери последен лист, той
прошепва май нещо на глухата есен…
Ах, лист не е той - той е златен престол,
на който седи не принцеса, а песен…
Отлитне ли тя - ще изчезнеш и ти
и сам глухоням сред Хисар ще се диря…
Без тебе светът е безлюден - почти -
и аз не почивам в Хисар, а умирам!…
ВСЕЛЕНА
Компютърът не може да е по-голям от
сърцето на чудесната ми внучка.
Той може да си има електронна памет,
но няма чувства - затова е скучен…
Той няма никога внезапно да се влюби,
да страда посред нощ и да мечтае,
да знае как е страшно, как е хубаво
да имаш таен свой живот и дневник таен.
Компютърът не може с нищо да замести
Ромео, ако не го включи Жулиета.
Той няма да надрасне неизвестното -
компютърът ще си е все непълнолетен…
Той няма да рискува никога да пише
писмо и в него да потърси точна рима -
не файл, а рима на огромната въздишка,
която следва подир думата - любима…
Компютърът не може сам на никого да каже -
Обичам те! И цял да пламне като свещник.
Компютърът дори да е сериозно важен,
не важи тук пред първата любовна среща.
И аз клеймо не удрям днеска на прогреса,
но всичките компютри в тоя свят заменям
срещу една усмивка мила, най-чудесната
от внучката ми със едно сърце като вселена.
ВЪЗДУШЕН СОНЕТ
Допих си чашата и всичко си платих.
И казах си: - Каквото беше, беше…
Но моят Дух е сам и безутешен -
подир нощта, в която с тебе се простих…
Сега си спомня той подробно всеки щрих
от все по-бледата за мен картина…
Замина си! Да диря ли причина -
подир нощта, в която с тебе се простих?
Духът ми днес самин се лута в Храма тих,
а аз броя угасналите свещи -
подсещат те за миналите срещи -
преди нощта, в която с тебе се простих…
Не може обич да гори сред двама,
щом там Духът и пламъкът ги няма!
КРИСТАЛ
Обичах те, Любов, и аз -
обичах те и аз, обичах…
И в този изповеден час
признавам твоето величие.
Безумната ти страст е грях,
от всеки грешник губи раят,
но аз, любов, не бях монах -
аз исках теб да опозная…
И ти ми даде своя свят,
по-вихрен и от девет кръга…
И аз горя след твоя ад,
но ти, любов, не ме излъга…
Макар че ти изпепели
душата ми - роди се феникс…
И днес, любов, в снега, нали,
нали не си ти привидение…
Аз чувам твоя благослов
как в песенен кристал прозвънва:
- Честита Коледа, любов -
дай Бог, при мене да се върнеш!
СЪПРОТИВА
Нещо весело ми трябва -
трябва ми един мотив
да ме грабне като храброст,
за да сетя, че съм жив…
Хвърлих поглед напосоки -
гледам - Бог коси трева…
Та какво по-хубаво наоколо
и какво по-бодро от това?
Замириса на зелено,
на равнец и здравец див
и усетих вдъхновение -
значи жив съм - още - жив!
Жив съм още - жив - защото
в мъртвите поети тук
Злото стреля пак с окото
на Байганьовския внук!
