ЕСЕННИ ЩРИХИ

Таня Мезева

ЕСЕННИ ЩРИХИ

Палитра от краски. Черга нашарена.
Циганско лято със дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс.

Огнени ритми. Искряща жарава.
Кърваво тръпнещо вън зарево.
Бал листопаден. Миг незабрава.
Песенно тъжно птиче перо.

Вятър подгонен. Река ромоляща.
Бягащи бързеи към вечността
Облаци перести. Капки сълзящи.
Думи дъждовни. Изгряла дъга.


КАМБАНА СЪМ

Не ме е страх от болката, най-малко от смъртта,
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя,
камбана съм във храма на душата.
Изпяла най-кървящите и пламенни слова,
събрала се във болка осъзната.
Не ме е страх от тъмното, та аз съм светлина,
свещица восъчна в иконостаса.
Изплакала сълзите си, на кладата горя,
приела тежка карма прокълната.
Не ме е страх от стръмното, животът е скала,
заострените зъбери прескачам.
Крилете си залепям, над бездната летя,
завихрям бури с въздуха сумрачен.
Не ме е страх от Нищото, но плаши ориста
в безверие сърцето ми да бие.
Аз моля се на Бога, дарил ме с Любовта,
в смирена топлина да го обвие.


ЛУННО ЦВЕТЕ

Често се повдигаме на пръсти,
звездите да докоснем и луната,
небесно цвете, бяло, да откъснем
и него да посеем във душата.
Сиянието с целият му блясък,
загадъчно към нас да се прехвърли,
та всички наслоени бури с крясък
да хукнат по пътеките си стръмни.
И страстите им тъмни да изчезнат,
(измислица са те, баласт ненужен),
защото там е мястото им… в бездна,
щом цветенцето вярата пробужда -
че в семенцето крие се луната,
(на чувствата единствен господар),
прегърнем ли го със любов, в отплата
към светлото в нощта ни… ще е фар.


ЛЯТНА ЩУРЧОВА ЛЮБОВ

Щурчо, малкият щурец,
най-известният певец,
тази вечер във гората
ще изнася серенада
на любимата Щурана,
що я зърна днес засмяна.
Цял ден писа стих след стих
във дома си чист и тих,
музиката композира,
дълго, дълго репетира,
за да бъде всичко в ред
на любовния концерт.
Щом Луната вън изгря
и в небето заблестя,
вятърко заспа блажен
във леглото от сатен.
Щурчо, малък дребосък
глас възви, опъна лък.
Заехтяха чудни трели,
звъннаха камбанки бели,
екна лятната гора
от на Щурчо песента
и усмивчица една
щипна Щурка по носа.
Тя от радост изпищя,
скокна бързо на крака
бе разбрала чак сега,
че до нея любовта
бе достигнала в нощта
с песен щурчова. Съдба.


ПОГЛЕД КЪМ ЗВЕЗДИТЕ -
МОСТ КЪМ ЛЮБОВТА

В небето оглеждам се нощем,
в звездите блещукащи там,
да видя най-светлата, рожбо,
единствено вярната нам.
Лъчите изпращат надежда
и вяра, че има живот
в наметната с бяла одежда
Вселена, родена от Бог.
Сърцето изпълвам с молитва
с пламтяща свещица в ръце,
аз моля се мост да издигна,
единствено водещ към теб.
По него щастлива да мина,
да вляза в портала сама,
дарена със божия сила,
да слея душа с любовта.
Но още е рано и зная,
че птица съм днес без крила,
пораснат ли, Феникс ще стана,
преборила, сине, смъртта.