ОТ ХАЗАРТГЕЙТ КЪМ БОКЛУКГЕЙТ

Румен Воденичаров

За годините от живота на нашето поколение Човечеството нарасна три пъти. Земята все още може да изхранва 7 млрд жители, но се появиха нови глобални проблеми.

Всеки човек за да съществува се нуждае от енергия, която в индустриалното общество се добива от изкопаемите горива.

Добивът им не намалява, въпреки въвеждането на алтернативни източници и ядрени централи (АЕЦ).

Протестите на „зелените” за чиста околна среда не престават. Лидерите на Европейския съюз бяха принудени да обявят своя „зелен пакт” или „Зелена сделка” (green deal), но под натиска на „алармистите”от IPCC сбъркаха посоката.

Те насочиха разходите на европейските държави срещу емисиите от въглероден диоксид вместо към улавяне на т.н. напоследък „фини прахови частици” т.е. към дима и серните окиси от комините на ТЕЦ-овете.

За абсурдната идея „ЕС с нулеви въглеродни емисии в 2050 година” си има причина.

Това са тенденциозните и погрешни доклади на комисията IPCC( Intergovermental Panel of Climate Change) на ООН довели до Парижкото споразумение и до заблудата, че глобалното затопляне е причинено от човешката дейност.

Всъщност колко крехко нещо е времето, показа следствието от намаляването ефективността на „топлофикацията” на Северна Европа т.е. на Гълфстрийм, в резултат на почистването с коагуланти на водите на Мексиканския залив от Бритиш Петролеум (BP).

30-годишните метеорологични наблюдения показват обратна тенденция, а именно, че земният климат се променя към глобално застудяване.

Следващото десетилетие ще даде отговор на тревогите на еколозите и много вероятно е изкопаемите горива да бъдат реабилитирани.

А стара Европа, осъществила своя възход благодарение на каменните въглища, може би ще осъзнае след загубите и упадъка благодарение на „зелената сделка”, че с климата и екологията трябва да се занимават учените, а не политици.

Обратната страна на по-високия жизнен стандарт и свръхпроизводството на стоки е лавинообразното нарастване на количеството и обема на отпадъците.

Всеки земен жител изхвърля годишно по 500 кг отпадъци. Това означава, че в 2050 г. когато населението достигне 10 млрд, околната среда на Земята ще трябва да се справя всяка година с 5 млрд тона боклук. Звучи самоубийствено за човешкия род, ако хората вместо да правят оръжия и да водят войни, не съумеят да възстановят равновесието на планетата.

Когато нямаше пластмаси и електроника, икономиката беше по-”кръгова”. След ВСВ хранителните отпадъци бяха малко, опаковките им: хартия, стъкло и метал можеха да се рециклират по няколко пъти. Останалото го поемаха сметищата и домашните животни.

До ВСВ единствената пластмаса в масова употреба беше бакелит. Но след войната настъпи бум в технологиите на тези нови материали с чудотворни качества.

Новите полимери отначало бяха само голяма надежда, но за няколко десетилетия се превърнаха и в бедствие. Те заменяха успешно дървесината, стъклото и металите, но се оказа че на обикновените сметища се разлагат много бавно и заемат голям обем.

От 1950 до 2018 г. в света бяха произведени 6.3 млрд тона пластмаси, от които само 9% са преработени и 12% изгорени. Останалите 81%? Останалите са по легални и незаконни сметища, около пътищата и в океана.

Части от цели страни в Азия и Африка започват да приличат на сметища. В Делхи (Индия) 14 млн тона боклук се трупа върху площ, равняваща се на 14 футболни игрища.

Тази нова „планина” висока 60 метра гражданите на най-голямата демокрация наричат „Маунт Еверест”. Не е похвално страна, която произвежда 100 000 компютърни специалисти годишно, да няма решение за проблема с боклука. Хиндуизмът не разрешава абортите, а това означава, че населението на Делхи ще продължава да расте, а заедно с него и планината боклук „Еверест”.

Практиката показва, че колкото по-индустриална е една страна, толкова повече отпадъци трябва да се събират и обработват.

Китай, превърнал се в „работилницата на света” в резултат на икономически скок и 10- кратно увеличаване на БВП за 40 години, произвежда и 20% от боклука на планетата.

За други 20% от световния боклук е отговорен високият жизнен стандарт на американците. Очевидно, че нещо радикално трябва да се предприеме.

Отпадъците биват „опасни” и „други” т.е. неопасни. Те имат пагубни последствия за околната среда и за здравето на хората в контакт с тях или живеещи в близост до сметищата.

Органичните отпадъци (съдържащи въглерод) могат да бъдат изгаряни с цел получаване на пара респ.електроенергия. А някои пластмаси (също като хартията, металите и стъклото) могат да бъдат рециклирани и по такъв начин икономиката да се превръща в „кръгова” (circular economy) и да се пести енергия и петрол.

Но за да се рециклират пластмасите, те трябва да бъдат предварително селектирани и сортирани.

Страни като тези в Северна Европа своевременно започнаха обучение на жителите си за разделно събиране на отпадъците и построиха заводи за рециклиране и мощни инсинератори за изгаряне на т.н. RDF (Refuse Derived Fuel).

Някои (Германия, Нидерландия) дори започнаха да изкупуват RDF отпадък от други европейски страни, когато капацитетът на инсталациите им не беше запълнен.

Оказа се, че независимо от успешните кампании за разделно събиране на отпадъците, повечето от развитите страни нямат технологична готовност за преработка на собствения си боклук.

Образно казано: Глобалният Север започна да изнася отпадъците си в страните от Глобалния Юг с великодушното твърдение, че създава работни места в развиващите се страни и повдига жизнения стандарт на техните жители.

Щом замириса на големи пари, международната търговия с отпадъци се разви светкавично. Китайците като по-практични и имащи неограничена евтина работна сила за сортиране на отпадъци, предложиха страната си за изкупуване на боклук от чужбина и поемаха преработката на повече от 60% от отпадъците на света. Десетки хиляди семейни фирми живееха до сметищата и печелеха от вноса и сепариране на отпадъци. Цели области просперираха от бизнеса с боклука.

Боклукът може да бъде третиран по три начина: депониране на сметища, изгаряне в инсинератори и рециклиране. Депонирането на сметища не е решение особено за гъсто населени страни. При изгаряне на отпадъците обемът им се намалява 10 пъти, а теглото 3-4 пъти.

Но то е екологически оправдано и ефективно само ако се провежда при високи температури (800-1000 оС).

В противен случай при горенето се отделят токсични газове. Например, ако се изгаря пластмасата поливинилхлорид (ПВХ)(новите дограми) се отделят диоксини. При изгаряне на найлон при ниски температури(под 700 оС) се отделя даже циановодород.

Неолибералната икономика дава чудесната възможност на държавата да се оттегли от социалните проблеми свързани с боклука и да предостави неговата търговия и преработка на „хуманисти” като Ковачки и Домусчиев.

Когато контролът от институциите е слаб или когато те се поддават на корупция, може да се печели от внос на отпадъци без да се инвестира изобщо в технологии за преработването им (машини, персонал, помещения).

Точно тук нанасят своя удар предприемачи, които работят на ръба на закона. От графиките е видно, че ако търговците от страната експортьор продадат на търговците от Източна Европа боклук за рециклиране по 300 евро за тон и те го харижат на други по 85 долара без да се интересуват за по нататъшната му съдба, то печелят и едните, и другите.

Губеща е околната среда на държавата-вносител. Нашите „предприемачи” от своя страна предоставят на ТЕЦ-овете боклукът за изгаряне срещу 50 евро за тон.

Малка печалба остава за тях, а собствениците на ТЕЦ-овете печелят двойно: и от цената на боклука, и от произведената електроенергия. Отново губеща е околната среда и българските граждани.

Ето защо жителите на Бобов дол дойдоха на протест в София. Но някой от МОСВ преди това беше дал разрешение на олигарсите да работят с колегите си от Сицилия.

Международната търговия с отпадъци се регулира с няколко конвенции, от които най-важна е Базелската конвенция „За контрол на трансгранични превози на опасни отпадъци и тяхното отстраняване”.

Тя е ратифицирана от 168 страни и е влязла в сила на 8 октомври 2005 год. но както и други конвенции се оказва „врата у поле”. Няма да сбъркате, ако кажете че САЩ не са ратифицирали Базелската конвенция. Нищо ново. Президентът Тръмп отказа да включи САЩ и в Парижкото споразумение за климата.

Съгласно тази основна конвенция (има още две: Стокхолмска и Ротердамска) държавата- вносител има пълното право да забранява и да ограничава внос на опасни (hazardous) отпадъци от друга държава, ако в нея не са налице възможности за тяхното екологично третиране (инсинератори, рециклиращи инсталации).

Точно, когато развитите страни се успокоиха, че Китай и Африка са готови да поемат боклука им се случиха събития, които потопиха международната търговия с отпадъци в хаос.

Китай през януари 2018 г. затвори границите си за рециклиране на пластмаси, а развиващите се страни допълниха Базелската конвенция с нова забрана за експорт на боклук т.н. Basel Ban Amendment.

Този път Канада беше против, защото беше избухнал скандал между Филипините и Канада за стотина контейнера битов отпадък стоварен от 2013 год.на пристанището в Манила.

Канадците отказваха да си го върнат обратно, а президентът на Филипините Родриго Дутерте малко пресилено заплаши Канада с война, ако не си дигне боклука, и отзова посланика си. Позната история със същия брой контейнери в порт Варна, които Ковачки е спазарил от Италия за изгаряне в неговите централи.

В Китай централизираната държава настоятелно провежда обучение на гражданите си за разделно събиране на отпадъците още в семействата и продължава да рециклира пластмасови отпадъци, но вече със собствени суровини.

Големите центрове за рециклиране западнаха. „Този ход на Китай имаше ефект на земетресение” - каза Арно Бруне, директор на Бюро за международно рециклиране в Цюрих. Междувременно с въвеждане на нови поколения телевизори и изчислителна техника се натрупва огромно количество електронен боклук.

ООН обяви тревога „Светът се залива от цунами на електронен боклук”. Този боклук е ценна стока, защото съдържа ценни метали: злато, сребро,никел, паладий, мед и подобно на наркотиците и оръжието носи големи печалби.

Ако 1 тон стъкло се търгува за 50 евро, един тон хартия за 100-140 евро, един тон пластмаса за 200-300 евро, то за 1 тон електронен боклук се печелят по 500 долара. Ето защо азиатските тигри, напр.Малайзия не се отказват от този боклукфест.

Част от балите на пристанището в Хонконг се пренасочват към Тайланд - мръсен бизнес, който в Китай вече е невъзможен, защото забраната за смесен (несортиран) боклук е пълна.

Но какво се случва с европейските боклук след ограниченията на Китай и африканските страни? Експортът към Китай е намалял наполовина. Великобритания е в притеснена , защото ще трябва да създава собствени мощности за рециклиране на пластмаси, с които ще се пести до 70% от енергията за производството им.

„Климатичните вещици” Урсула фон дер Лайен и Кристин Лагард са убедени, че „зелената сделка” може поне временно да опази околната среда в ЕС.

Страните-членки ще трябва да приемат през март 2020 г. Европейски план за събиране на отпадъци, да се задължат в някои продукти (опаковки, строителни материали, превозни средства) да има задължително съдържание на рециклирани отпадъци и да се спазват правилата за т.н.кръгова икономика.

Как ще стане това при забрана за експорт на отпадъци в страни извън Европейския съюз и как ще бъде ефективно разделното събиране при наличието на клошари в градове като София, ми е трудно да си представя.

По цял свят хората, които печелят милиони от бизнес с хазарт, наркотици и боклук имат развит нюх. В Азия вместо Китай намериха съседни страни, в Европа - италианската мафия откри страна като България с либерално законодателство за смесен боклук, който не подлежи на директно рециклиране, но може да се изгаря срещу заплащане (50 евро/тон) в стари инсталации на ТЕЦ-ове на въглища или в пещи на циментови заводи под наименованието RDF(Refuse Derived Fuel).

При изгарянето при ниски температури се отделят черен дим и отровни газове(серни и азотни оксиди, хлороводород). България потъва във вносен боклук, който според екоинспекциите е внесен изцяло за рециклиране, а в повечето случаи се складира за неопределено време на частни площи.

Фирмите, които се занимават с внос на отпадъци от Европа (главно от Италия и Великобритания) са …538. Само от 2010 до 2017 година вносът на боклук в България се е увеличил 5 пъти.

Оказва се, че разрешително за внос на отпадъци се издават от териториални структури, а не от министъра на МОСВ (в-к „Дневник”, 17.01.2020 г.) Агенция „Митници” не обявява имената им под предлог, че това е търговска тайна и липсвал обществен интерес. Дали защото нашенците работят с методите на Камората, а именно:

- Изхвърляне на боклук по пътищата и полето (спомнете си магистрала Струма)

- Депониране на незаконни сметища, в пещери и дупки

- Смесване на токсични отпадъци с битови при складиране на сметища

- Смесване на токсични отпадъци с текстилни (за да се избегне експлозия при изгаряне)

Италия има 20-годишен опит с боклукгейт. Арестуваният през 1992 година член на Камората Нунцио Перела изказва култовата фраза „Боклукът е злато!” Мафията овладява един триъгълник на смъртта: Асера - Нола - Мариглиано и натрупва в него 7 млн тона боклук.

За преодоляване на кризата Берлускони е принуден да изпраща всеки ден за Хамбург по 700 тона отпадъци за преработка. Накрая в 2009 г. в Асера се пуска в действие инсинератор за 600 000 тона/г., осигуряващ 200 000 домакинства с енергия.

Капацитетът на това модерно съоръжение изглежда вече не е достатъчен и експортът на отпадъци за страни от Южна Европа продължава. 20% от италианския боклук се реализира в България.

Формално със спазване на Закона за управление на отпадъци и със съгласие на заинтересованите страни, но дали това съгласие не е получено с фалшификации (както се твърди в доклад на комисия на Саксонския парламент), ще трябва да каже прокуратурата.

У нас фирми с разрешение да изгарят в инсталациите си боклук, наречен RDF-гориво, са 8 на брой (две ТЕЦ, три циментови заводи и по една инсталация в Разград и Пещера). На пръв поглед МОСВ има строги критерии, но това което пристига от чужбина е черна кутия и никой не знае истинския му произход и съдържанието на балите с боклук.

Контролът е излишен, защото собственик на пристанище Бургас, в което пристига боклука е Кирил Домусчиев - собственик и на двете фирми за изгаряне на отпадъци. Отработен алгоритъм от собственика на Софарма Огнян Донев, който случайно се оказа и собственик на болничните аптеки.

Бизнесът с боклука се оказва също така доходен за престъпния свят, както бизнесът с наркотиците. При това при него не се чува често стрелба и не се налага олигархът да ходи с десетина души охрана като тото-милионерите братя Найденови.

Със „Зеления пакт” Европейският съюз ще задължи държавите да водят политика на трите R (Reuse, Reduce, Recycle) или кръгова икономика с пластмасови изделия на пазара, които да се използват многократно или да се рециклират. За целта на 27 март 2019 г. Европейският парламент прие „Директива относно намаляване употребата на пластмасови изделия”.

МОСВ в лицето на своя министър не може да твърди, че забрана на вноса на отпадъци от страните на ЕС, е невъзможна. Възможна е точно по начина, по който Китай каза „STOP” на балите със смесен боклук идващи от Европа. Аргументът е много прост:

Една пластмаса има смисъл да се рециклира само когато рециклирането излиза по-евтино от първоначалното производство.

А сепарирането на отпадъците от смесен боклук е трудоемка и нечовешка операция за гражданите на България, каквото и да е тяхното образование и социално положение.

А олигарсите от боклукгейт ще трябва да научат наизуст чл. 55, гл.II от Конституцията на Република България, който гласи: „Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда”.