ПОНЯКОГА ПРЕЗ ФЕВРУАРИ

Хайнц Чеховски

превод: Стефан Бесарбовски

Когато спи градът ни още,
той вече бърза в този час,
пренася с влаковете нощни
и хляб, и истини за нас.

Препълнил своите вагони,
лети той все напред без страх
сред здания стъклобетонни -
да изгради и нас, и тях.

В завода идва с нови грижи,
с нов багер рудата гребе
и нов пейзаж край нас предвижда
под стародавното небе.

Животът е това. Животът.
От влака в шест чак до нощта
той си остава най-доброто
от всичките добри неща.

И тъй в приятелства се браним
от тленността на всички дни.
Ако премине радостта ни,
то друга ще я замени,

както южняка и дъжда,
връхлитащи през февруари.