ВИНЕН ТАНЦ
превод: Иван Топалски
ВИНЕН ТАНЦ
Появи се тогава, когато лозата сълзеше,
във времето, когато
зимните пъпки прекъсват връзките си с ластара.
Беше това в онова утро, когато бързах
да умия очите си със сълзата лозова, както казваше баба,
да ми прогледне душата и с бистрота да докосне на небето ръба.
А той - нямаше намерение от лозето да излезе,
до последната си капка пот,
докато и аз, и лозите не потънехме в заника.
Може би затова така се преплетоха пръстите,
слиха се погледите, кръстосаха се силите,
сраснаха се главините, пръчките и пъпките,
чаталите и листата.
Надои ни росата лозова
сред хорото на месечината,
което растеше докато се мачкаше гроздето,
до пукането на ципата, до сладките струи пращящи,
сладко лепящи се и опиващи,
та сетне силата ти отнема,
до последната капка на границата на явето,
където вече не знам дали ме е сътворил от вино,
или ме е изпил до дъното на стомната
и проклетството на жаждата вечна.
ДОКАТО СЛУШАМ ДВЕТЕ АЗНАВУРОВИ КИТАРИ
Казваш, хайде,
на ъгъла на малката уличка в Твер,
в руската кръчма да пием грузинско вино,
докато циганите ни свирят с обковани в сребро балалайки.
Да ме шибат, когато боса сама се завърташ,
жежките къдрици на косата ти,
сякаш са гриви на диви жребци от руската степ.
А сетне ще слезем на Волга,
та там, под древните стени, сред върбите, да ти разкажа
как биха се любили бреговете, ако можеше да им даде реката.
Гледам в зениците ти тъмни.
От тия въглени пламъци ме гълтат. Цялата.
И виждам как всичко у теб е еднакво и казашко,
и циганско, и диво мъжко,
и както винаги, като юношата Коловрат от легендата,
с меча си властваш над приливите и отливите на гърдите ми,
укротявайки ми мислите и нрава инатлив.
Треперейки, устните ми копнежни само рекоха:
- Хайде!
