РАЖДАНЕТО НА ЛЕГЕНДАТА

историята на празника 23 февруари

Владислав Шуригин

превод: Литературен свят

Никога дотогава за цялата си история нашата държава не се е намирала толкова близо до разпада и гибелта, както преди 102 години. Непосилната война напълно изтощила страната. Временното правителство разрушило всичко, което можело да се разруши. “Националните покрайнини” падали като зрели ябълки от клон, на опашка за независмост застанали и много руски области. Армията агонизирала, войниците бягали от фронта. Русия била заплашена от пълен разпад и колонизация от други световни държави.

Главната опасност тогава била Германия, с която Съветска Русия официално продължавала да се намира в състояние на война. На 18 февруари 1918 г. завършило примирието и в същия ден германските войски започнали настъпление срещу Петроград. Фронтът рухнал. Частите на райхсвера се придвижвали по 50-60 километра на ден, а понякога просто пътували с влакове от гара към гара.

И едва пет дни след това настъпление, при Псков и Нарва, немците се сблъскали с организирана съпротива, която оказали остатъци от части на редовната руска армия и първите формирования на Червената армия, създадена с указ на Совнаркома от 28 януари (10 февруари) 1918 г.

Така, край Псков с немците се сражавал създаденият, ако се изразим с думите на фактическия създател на Червената армия генерал Бонч-Бруевич, от войници и офицери “от преданост към общото дело за спасението на Отечеството” Втори червеноармейски полк, който командвал щабс-капитан Черепанов, а така също две роти на Втори Рижки латишки полк с картечна команда плюс отстъпилите край Псков остатъци на части от 70-та пехотна, 15-та кавалерийска дивизия и два ударни батальона, червеноармейски отряд под ръководството на Ляшкевич, войници от железопътни войски и псковски червеноармейци. Общото командване осъществявал полковник от Генштаба Пекливанов.

А край Нарва воювали бойци от Трети червеноармейски полк, латишки отряди, унгарци-интернационалисти под командването на Бела Куна, червеноармейци от Ревел и Петроград, както и брониран влак, спешно изпратен от Путиловския завод. Ръководел отбраната бившият командващ на 12-та армия генерал-лейтенант Парски.

Боевете край Псков продължили три дни и едва към края на 25 февруари градът паднал. А Нарва се задържала до нощта на 3 срещу 4 март, когато точката на бойните действия било поставено с подписването на Бресткия мирен договор.

В какво е значението на тази отдавнашна история? В армията, като правило, служат по мобилизация или за пари. Но край Псков и Нарва нямало нищо подобно: нито мобилизация, нито заплащане, нито снабдяване. Подвизите с нищо не се възнаграждавали, дезертьорство не заплашвало никого. В бой отивали доброволци, на които било “обидно за държавата “, при това както от остатъци на редовната армия, така и от разнообразни по състав революционни отряди. И в първия ден от тези боеве, на 23 февруари 1918 г., се състояло предаването на щафетата от предишната армия към новата, и той с пълно основание е наречен Ден на защитника на Отечеството.

——————————

в. „Завтра”, 23.02.2020 г.