КОЛЕДНА БЪРКАНИЦА

Цветелина Александрова

Черната лепкава мъгла изпиваше едва мъждукащите светлинки на уличните лампи около булеварда. Шофьорът беше пуснал аварийките - клиентката се забави, а му се наложи да спре на втори ред, вляво до плътно паркиралите коли отстрани на булеварда пред блока. „Мамка му, тая няма ли да излезе най-накрая!” - удари той ядно клаксона.

С резкия звук едно черно коте се изстреля изпод колата и хукна към тротоара.

- Брех, мама му стара, щях да го смачкам пък това като тръгна! - извика потресен шофьорът точно когато задната врата на колата се отвори и затръшна.

- Извинете, че се забавих!

Жената дишаше тежко, явно беше бързала.

Шофьорът я изгледа строго в огледалото, даде газ и рязко потегли.

- Ъъъ, можете да си запалите, ако пушите! - великодушно разреши той, изтръска припряно цигара от смачкана кутия, метната до скоростния лост, стисна я между устните си и бързо щракна запалката. Всмука жадно никотина, задържа, и шумно, с наслада, издиша. Клиентката отзад се закашля. Той посегна да отвори прозореца.

- Недейте! Знаете ли колко е мръсен въздухът в тая мъгла! - обади се тя с пресипнал глас между две изкашляния, зарови в чантата си и с треперещи пръсти нахлузи на лицето си предпазна маска.

- Мислех, че и Вие пушите - притесни се шофьорът. - Само да я хвърля - отвори рязко прозорчето и преди да метне цигарата навън, за последно всмукна толкова силно, че по бузите му се образуваха трапчинки, а очите му изхвръкнаха напред.

Клиентката не отговори. Беше заета с телефона си. Чуваше се бързо потракване на маникюр по екрана.

- Еехх - въздъхна примирено шофьорът, загубил надежда, че ще побеседва с мълчаливата си клиентка.

- Ама и гадна мъгла, мамка му, тъмно като в кучи… - обади се пак след малко, но си помисли, че може да засегне клиентката, спря насред думата и се втренчи напред през стъклото. Почти нищо не се виждаше, но така беше свикнал с всякакви маршрути вече, че караше колата почти по усет.

Обаче изведнъж лампите отстрани на булеварда напълно изгаснаха. Шофьорът се стресна, рязко намали скоростта, колата се тръсна и клиентката извика силно.

- Ще извинявате, госпожа!

Едновременно с извинението на шофьора колата изведнъж почти подскочи, а жената закри ушите си с ръце и изпищя високо.

- Мамичката ти мръсна, подпря ме, говедо такова! - ядоса се шофьорът, отвори прозореца, подаде ръка през него и замаха енергично. Намали съвсем скоростта и постепенно спря.

Излезе бързо навън, изтича до багажника, извади триъгълник за сигнализация и го размаха към шофьора на колата отзад, като му правеше знаци с ръка да слезе. После заоглежда ожуленото си возило, смачканата броня, счупените фарове.

Междувременно клиентката се подаде навън с маската върху лицето и един шал, увит върху нея.

- Господине, какво става? Ще си изпусна полета! - изфъфли.

- Госпожа, не те разбирам въобще през тия покривала какви ги говориш, ама колата ми е ударена и не мога да те карам. Викни си друг!

Жената свали шала и маската и извика отново:

- Много Ви моля, изпускам си полета!

- Изпускаш, не изпускаш, колата ми е повредена! Не мога да те карам - повиши глас шофьорът.

- Извинявайте, господине, без да искам! - появи се и шофьорът на втората кола - съвсем младо момче, пребледняло от притеснение. - В тая мъгла и като угаснаха лампите, много се панирах и не очаквах да спрете така рязко - долната му устна потрепваше.

- Еех, кой ви учи бе, кой бе! - затюхка се шофьорът. - Ми няма що, да викаме КАТ, бая ме подпря ти!

- Но аз си изпускам полета, моля Ви! - жената се вкопчи в ръкава на таксиджията и го затръска отчаяно.

- Ама, госпожа! Какъв полет, бе! Нали за Пирогов пътувахме! - възмути се шофьорът и внимателно я побутна.

- Как така! За летището пътувам аз!

- Пътуваш! - измърмори шофьорът, докато държеше телефона на ухото си, за да се свърже с КАТ. - Брей! Заето, заето, кво става, бе?

- Моля Ви! Приятелят ми ме чака в Париж, ще прекараме Коледа заедно - жената се просълзи, по бузите й избиха червени петна. Тя пак се закашля силно.

- Да, бе, все си я прекарала! - не се сдържа шофьорът.

Жената изведнъж избухна в плач.

Младежът стоеше объркан отстрани.

- Ами… аз мога да закарам госпожата до летището - предложи плахо.

- Къде, бе! Чакаме КАТ, тук ще стоиш ти!

- Моля Ви! - вкопчи се пак жената в ръкава на шофьора, раздирана от кашлицата.

- Абе госпожа, къде ще летиш ти с тая кашлица? - съжали я шофьорът. - Какъв мъж е тоя! Той да дойде при теб!

- Господине, а защо не се обадите на Вашата фирма да прати друга кола за госпожата? - намеси се младежът.

- Опитах, бе! Звънях, звънях, не вдигат! И КАТ не вдига, и от фирмата не вдигат. Утре е Коледа, всичко се изнася, няма свободни коли!

Жената продължаваше неудържимо да кашля и хлипа, без да изпуска ръкава на шофьора.

- Стига де, а стига вече! Брей! Задави се, бе, жена! И за какво! Голяма работа!

- Ами… той ме чака… - изхълца тя.

Шофьорът запристъпва от крак на крак, докато потупваше леко жената по гърба с широката си длан.

- Айде, качвай се, ще те карам! - отсече изведнъж той.

Без да чака повторна покана, жената пусна ръкава на шофьора и се втурна към колата.

- Какво? Ами колата? - учуди се младежът.

- Коледа е - усмихна се шофьорът, докато задържаше вратата на клиентката си. - На, виж! И лампите светнаха - замахна той широко с ръка към блесналия булевард, по който колите отново се носеха бодро напред.

Часове преди Витлеемската звезда да прониже мъглата.