НИЕ

Габриела Игнатова

НИЕ

Аз може би не те познавам още.
А може би не те познавам вече.
Заспивам - образът изплува мощен.
Събуждам се - размива се далечен.

Дали да помня, или да забравям?
За първи път ли предстои да те докосна?
Дали не съм го триста пъти правила?
Ще те позная ли? Ще те открия ли изобщо?

Насън сме истински и сме щастливи.
Ах, знам, че е възможно и наяве!
Само срещни ни, Боже, милостиви,
един пред друг ни дай да се изправим!

Нататък аз си знам какво ни чака -
ще се познаем, ще се гледаме, ще пием
от устните си, от очите и от мрака
нектар, подслаждан в сладостта на „ние”.


И МИГНОВЕНО СЕ ПОЗНАХМЕ

По ириса в очите.
По ритъма на пулса.
По бузите луничави.
Без дума да изпуснем

разбрахме, че се знаем
от другаде назад -
във времена назаем
от незапомнен свят.

Измисляме синхронно.
Честотно се допълваме -
светкавична взаимност
за ненадейно сбъдване.


С ТЕБ

Несътворим, неразрушим,
незаличим, неизлечим,
ненакърним, непрежалим,
неуловим, непредвидим,
неповторим,
необходим
е всеки миг.
Без теб е немислим.


НАДЕЖДА

Всяка сутрин започва с глад.
За знание - светът е древен, животът ни млад.
За обич - кадифена текстура от грапави пори.
За гледка - бухнали върхове, примамващи взора.
За напредък - одобрение, смелост, доспехи.
За скорост - извървяни алеи и нови пътеки.
За ухание - градски пари, удавени в люляци.
За надежда - глад за още гладуващи утрини.


ЛИЛИЯ

Лилиите израстват от тинята
след дълго и кално зимуване.
Но никой не им го натяква,
приемаме ги каквито са -
красиви!
Радват ни тези венчелистчета,
носят цвят за душата.
Не знаем колко мъчително
са плували,
за да избият над водата.
Понякога най-здраво коренището
укрепва в тиня.
Ако днес си там,
мисли за себе си като за лилия!


ИЗБОРИ

Преплувах с поглед лунната пътека.
На сутринта сърцето ми танцуваше по плажа.
Със водорасли си постелих да полегна,
безгрижни гларуси кръжаха като стража.

Но после затъжих. Дори си рекох,
че свършващото лято ме смразява.
Тъжах, че в зимата по лунната пътека
едва ли погледи ще мога да пързалям.

Реших. Събрах си мидички и пясък.
Вода си взех - ей тъй, за да е морска.
В ума си запечатах воден плясък,
брега в детайли го запомних просто.

Отнесох си морето със буркан,
а чувството щастливо - със сърцето.
Защо била съм тъжна? Днес не знам -
било е глупав избор, общо взето.


ОБРАТНОТО

Ветровете си съскат в дърветата,
задушават се птичите трели.
По баирите с бяло наметнати
хлъзгаш погледи в хлад опустели.
Иде зимата, иде, така е.
Но защо точно ти да измръзваш?
И защо пък да спреш да мечтаеш,
сякаш нещо прекрасно ще свършва?
Как без мраз ще копнееш по лятото,
как без зло да възпееш доброто,
как негубен намираш се в някого,
ако няма „защо”, как да има „защото”?

В низ оплели гениално и просто
връхлетяват и учат ни дните -
няма мост, без да има и пропаст,
а светулки само в мрак се откриват.


ИГРИ НА ЛЮБОВТА

По стъпките ти прелетя орисница
и с твоето вълшебство ме поръси.
И вече слънцето изгрява от очите ти,
реки извират от вълшебните ти пръсти.

Сега, като прашинка на светлинен сноп
танцувам вихрено в ефирния ти повей,
примамена, изгубена в любов,
бледнееща, като болезнен спомен

и бляскаща - парченце от звезда,
и гаснеща - изпепелена в лава,
и страдаща - разпръсната душа,
но тържествуваща - във всяко късче - сладост.


ВЕРИГА

На Даниела

Красивото сърце нехае
дали на всички е любимо -
тупти за всеки. И си знае,
че топлина в излишък има.

От нея може да се сгрее
при нужда даже лош човек.
И да повярва пак, и да копнее.
И да доказва - любовта е лек.

И излекуван, да забрави.
И вярващ, да се устреми.
И устремен, да се изправи.
Изправи ли се, да гори

в онази цел - да се предава
на други същото добро.
И всеки друг да се раздава -
да стопля друго същество.

И тази ласкава верига
да попритегне този свят.
Защото лошото ни стига!
В света е време за обрат.

А ти сред тези си, които
навярно и не знаят за това,
че с топлината си насищат
и че са нужни на света.


БЕЗСПОРНО

Дори и една маргаритка -
мъничка, бяла, обикновена,
не е еднаква за всички.
За теб е съвършена,
за друг е скучна,
една от хиляди.
И може да бъде невзрачна
край рози.

За момичето често е начин
да се обяснява
в любов на косите си.
За пчелата - нектар,
за билкаря - отвара.
А все е същата -
мъничка, бяла, обикновена.

Всичко в света е такова -
не безспорно
и безспорно оспорвано.


***
Понякога се чудя
кое се понася по-мъчно -
липсата на някои хора,
или хората с някои липси.


ПОЩАДА

Щади се и недей се разпилява
да спориш с очевидните неща -
глупакът все глупак ще си остава,
дори след всички аргументи на света.


***
Половин живот добавяме
аксесоари към реалността,
докато я накичим, както искаме.
В останалата половина: „А къде сега
ще се смести реалната истина?”


***
Всяка обич е уникална
като пръстов отпечатък.
Твоето досие е засекретено.


НЕСПИРНА ЕВОЛЮЦИЯ

Не лудост,
а еволюция на сетивата
е, ако чуваш
как шепти тревата.


БИОГРАФИИ

По очите е лесно да предсказваме бъдеще.
Да познаваме миналото - пак в очите личи.
Накъде се стремим, откъде се завръщаме
през очите разказваме, та дори да мълчим.