Кольо Колев

ЧОВЕКЪТ В КЪСНИЯ ЧАС

Аз съм човекът във късния час,
който замислен гледа звездите.
А дали и те гледат към нас?
И търсят във нас някакъв смисъл?
Навярно така е, защото е мрак.
Навярно и те като мене будуват.
И аз им проблясвам от малкия свят.
И смисъл им давам - да съществуват.

ПРОБЛЕМ

Всяка една революция
пред този проблем се изправя:
Как да стиснеш ръце във юмруци,
когато здраво стиснал си хляба?