ПОСОКА

Йорданка Господинова

Из „Другата любов” (2020)

ПОСОКА

Храм да беше в глуха тишина,
щях да те открия по звездите…
Път да гонех, стихне ли брега,
скитниците щях за теб да питам.

Нощ да беше, ей това небе
щеше да подпали хоризонта.
А в зората изгревът смутен,
щом решил е с огън да ме помни,

щях да питам, има ли те в мен,
хукнала след босите си мисли…
И когато вятърът се спре,
с южен дъх Земята да разлисти,

щях да знам, че точно тук и днес,
целият ти свят е моя клетва -
тихо приютена в две ръце.
И в мечти, които все те следват…


КАТО СПОМЕН

Днес съм вик на безброй тишини,
дето идват в съня като спомен…
Знам, от тях лудуват диви лози,
гроздоберно родени по склона.

А когато в най-южния миг
приютят всички слънчеви думи,
не зърна, ще напукат мечти.
И в едно догоряло безумие

ще са онзи рубинен копнеж,
който в твоята чаша танцува.
Как сега мойта обич ще спреш,
тя без думи все тебе рисува?!…

Тя в нощта с полудели звезди
свлича всички измислени норми.
И танцува… А после вали
с дъжд
от най-невъзможните спомени…