ПРЕДПРОЛЕТ

Йордан Стубел

ПРЕДПРОЛЕТ

Присмехулник Кукуряк
кривна весело калпак.
И зашета по ливади,
по поляни и грамади.
Шеговит подканя, буди
буболечки, пеперуди,
дребни мънички мушички
и врабци, и пойни птички.

Като ходи, виком вика
бледожълтата Иглика,
ту Овчарската торбица,
на Синчеца годеница
и Лютичето засмено
да излезе на зелено.
Че реки запяха бистри
и гората се разлисти.
Тънко писна Кукуряка:
„Няма време да се чака!”

Но гласа му чуха всички,
и деца и пойни птички,
животинки и мушици,
все напети хубавици.
И разцъфнаха цветята
по горите и полята…
Чак тогава Кукуряка
позасука си мустака
и запя, засмян, унесен
пролетната чудна песен…

——————————

РАДОСТ

Господ даде топло време -
дий, волвци, да ореме.
По браздите благодатни
семена да хвърлим златни.
Да привършим, че на пладне
чудотворен дъжд ще падне.
С Божа радост от земята
ще поникнат семената.

Всяко стръкче ще запее,
слънце люлки ще люлее,
а от нивата честито
ще ни гледат ръж и жито.
Ех, тогава, верни дружки,
мои работни сивушки,
за труда ви благодатен
ще ви реша с гребен златен.

——–

сп. „Венец”, кн. 6, 1933 г.


ЕСЕНЕН ВЯТЪР

Премина над балканите,
над нивите, поляните,
засъска във градините,
в огнището, в комините,
и дигна ръжениците -
пропъди рано птиците,
свирците, сладкопойните
и пусти са усойните.

Премина над балканите,
над нивите, поляните…
Понесе низ просторите
кънтежа на топорите,
листата на вършините, -
и тръгна със дружините,
със младите и старите,
в горите със дърварите.

——–

сп. „Венец”, кн. 2, 1934 г.