НА ПРОШКИ

Петър Селяшки

Няколко деца от махалата сме се събрали и играем на челик сред мегданчето пред нашата къща. Мартенското слънце е вече на заход. Оягнени овце се завръщат от паша и протяжно блеят. От дворища и асъли им се обаждат агънца с тънки и умолителни гласчета.

Тук-там по улиците се мяркат жени. Облечени спретнато, макар и в делничните си дрехи, те влизат в тая или оная къща. В ръцете на някои се виждат павурчета с ракия.

Досещам се: отиват у свои роднини „на прошки”. Нали довечера е празникът Сирни заговезни. След малко те излизат усмихнати, с разведрени лица, някак си доволни.

Ето и нашите две кумици. Идват у дома „на прошки”. Докато те са още на вратника, аз захвърлям челика и изтичвам да обадя на мама. Със запретнати ръкави, както си е шетала, тя посреща кумиците възрадвана.

Те й целуват ръка и сядат пред нея на шарения козинарник, постлан днес нарочно за гостенките. Мама ми е разправяла за „прошките”, но как точно се извършват, не съм виждал. Затова се свивам до оджака и с любопитство наблюдавам.

Едната от кумиците се изправя и застава срещу мама. Прави три пъти поклон и повтаря: „Прости ми, калимано!” А мама й отговаря: „Просто да ти е! Просто да ти е!”… След това кумицата изважда от дълбокия джоб на антерията си плоско павурче и го подава на мама с думите: „Наздраве, калимано!”

Мама отпива глътчица и го връща: „Сполай ти, кумице! Здраве да си имаш!” В същия ред извършва цеременията и другата кумица. Гостенките не се заседяват на приказки.

Стават и си тръгват. Ще трябва да отидат „на прошки” и другаде. Мама ги изпраща до вратника и се връща.

- Защо, мамо, се правят прошките? - питам я аз.

- Ами защо… Нали сега са Велики заговезни. А утре е „Чисти понеделник”. Утре със ставането ще изваря с пепел всички сахани, тасове, лъжици… Ще светнат като сребърни. Но не само съдовете трябва да бъдат чисти. Чисти трябва да са, синко, и душите ни. Затова хората са създали „прошките”. С тях един на друг си опрощават греховете, премахват обидите и омразите. Очистват си душите и сърцата.

- Ти ще идеш ли някъде „на прошки”?

- Няма да ходя. Докато бяха живи баба ти и нашата калимана, ходех, потачувах ги, но сега няма къде да отида - отговаря мама и отхлупва сача, под който се пече баницата за заговезните. Ето, пристига и татьо и носи халва - бяла и сусамова. Бялата е с орехови ядки. С нея довечера ще „лацкаме”.