Йосиф Леви

Две цъфнали магнолии в пейзажа -
така различни, цветни - до паважа,
тъй странни, както думите изглеждат,
като умре последната надежда.
Трамваите звънят с висока гама,
с боя, покрита вече от реклама.
А маси с книги - стари и по-нови,
подканват между тях да се поровим.
Не се печели от такава стока -
не носят книгите цена висока.
И продавачите това не искат -
съгласни са цената да е ниска,
но да прилича тук на библиотека -
онази, сякаш вече в памтивека.
И както музикантите в „Титаник”
са знаели - да свирят са призвани,
така и тези хора не умеят
промените в света да овладеят.

Пак слънцето в небето се издига,
потропват пълните колички с книги,
показват се витрините покрити,
прибират се нелепите графити,
Градът, за гражданите си - планета,
с площади, булеварди и кьошета,
очаква пръв, веднага да научи
как нещо непременно ще се случи.

2019