Димитър Бабев

Дедите ни не бяха толкоз зли,
не бяха тъй обезверени, братя!
Те раснаха с крилете на орли.
Те гинаха със кръста на Разпнатия.

Сега във таз долина на страдалите
безпомощни, ний гинеме във плен,
и сякаш виждам, бледен и смирен,
Христос да буди някога умрялите.

1923