ПРЕДИ ДА СИ ОТИДЕШ

Ваня Ангелова

Монолог за пиеса - в четири действия

I.
Когато вече почнат да си тръгват
един след друг приятелите твои
и време нямат с теб да се сбогуват,
защото в повест друга са герои,
душата ти се в камъни разбива,
в катраните сърцето ти изгаря,
но няма път, по който се отива
до тях ни с влак, ни с бус от автогара.

II.
Когато разбереш, че са безсмъртни
и времето безвремие е вече,
на дните ти екранът се завърта,
защото знаеш, че и ти си вечен.
Решаваш в миг, че пулсът ти не спира
да вярва в колелото на късмета.
Звездите само падат и умират -
фантомни в мрака бляскави предмети.

III.
Когато осъзнаеш, че ги няма
химерите от сънища предишни;
че кончината винаги е пряма
и разговорът с нея е излишен,
не плачеш, не ридаеш от тревога…
И мокрият ти залък не нагарча.
В десницата оставяш се на Бога,
преди животът пръв да те похарчи.

IV.
Навярно страховете те залъгват
с преминал неотдавна светоглед.
Един след друг приятелите тръгват,
а някой ден ще дойде твоят ред.
Не се скверни с боязън зла отвътре!
В кипеж живей! Не ще ти навреди!
Преди и ти да си заминеш утре,
във теб самия гроба победи!