ЕРНЕСТО

Христо Рудински

През студентските години имаше есенни и летни бригади - най-често за бране и сортиране на домати. И се събирахме по няколко стотици филолози.

Ходехме на бригадите с удоволствие. Работата не беше много тежка и щастливи си тръгвахме с пари много повече от една стипендия. Живеехме по селските къщи, правехме екскурзии, увеселения, прескачахме до Пловдив.

Понякога с нас изпращаха и студенти от други страни, които все още не владееха добре български да им помагаме.

Ернесто Лоренси Иглесиас - парагваец, бил продавач в книжарница и късметът му проработил да учи икономика в София. След подготвителната първа година той останал през лятото, защото билетът за родината му /отиване и връщане/ не беше нещо, което бедното момче можеше да си позволи. И най-напред го изпратиха с нас на бригада в село Цалапица, Пловдивско, после щеше да е в студентска почивна станция край Варна.

Няколко студенти от българска и руска филология му помагахме, но най-често аз.

Нямах под ръка подходяща книга и му диктувах по памет началото на “Под игото”: “В тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко гологлав, по халат вечеряше с челядта си на двора…”

Пише Ернесто, поти се, иска друга химикалка - тази не пишела добре, зачерква, моли да повторя третата и четвъртата дума пак.

Най-сетне диктовката е готова, щастлив започвам да я чета. След първите думи става ясно, че не чета текст от Вазов, а някакво ново творение.

Мъжете бяхме малко и общо взето товарехме и разтоварвахме ремаркета, автомобили и каруци с домати.

Пратихме Ернесто на по-лека работа - да подава на момичетата под навеса щайги за сортиране.

- Ишка домати-и-и? - вика парагваецът.

- Дай ми, Ернесто - казва Здравка чак в дъното.

Ернесто щастлив влачи щайгата след солидния си корем и тъкмо запотен я подава и вади кърпа да избърши запотеното си лице, студентка /но чак от другия край
на навеса/, ръкомаха:

- Ернесто, по-бързо домати!

Парагваецът, който беше поне 90 килограма, харесваше Лили от руска филология. Това стана ясно още след първите ми занимания по български език с него.

За разлика от обожателя си, тя беше от около метър и петдесет висока и тежеше не повече от 40 килограма. Но много приятна и остроумна.

Питам моя ученик:

- Ернесто, как ще прекараш почивния ден?

И той започва:

- Ернесто отива на реката с Лили.

Лили присъстваше и при пътуването до Пловдив, и при пиенето на кафе в “Тримонциум”, и в музея на селската сватба…

Поканих го, пътувайки за Варна, да ми гостува поне за един ден в Бургас.

Отивам в августовската жега на гарата, а той костюмиран, с вратовръзка.

Мама беше изпържила кюфтета. Слага тя в чинията четири-пет, той скромничи, че преди час обядвал във вагон-ресторанта и тези кюфтета са много. Но това не му попречи да ги хапне, че и още толкова…

Разведох го да види всичко интересно в Бургас, щастлив го изпратих на кея - най-удобен беше морският транспорт.

След три дни се оказа, че моите уроци по правилен български език не са помогнали много. В картичка от Варна Ернесто ми пишеше: “Много поздравай! Ернето”.