ПАТЮ – ПАТАРОК

Иван Нечев

Чета заявлението и едва сдържам смеха си.

Павел Зъбера иска ново име.

Мотивите са категорични: „….Някои злонамерени и силно клюкарски уста изричат вместо Павел позорното име Патю. Това ще рече, че ме имат в ума си за гламав и патарок. Един път ме срещна една такава личност и като пощаджийка вика по целия мегдан: „Патьо, бре! Хей, Патьо… Чуй бре, поразнико!” Спрях, бръкнах в джоба и хоп - паспорта под носа й, дето е като осланена чушка. „Как ми е името, госпожа? Па-вел. Пардон и моля да ме оставите на мира!” По същия начин ме подкачат и в рейса за Карлово. Искам от днес да ме кръстите Камен и хич да не го извъртате, защото повече няма да гласувам за Вас. С почит: Камен /Павел/ Зъбера.”

Събрах заместник-председателите на Съвета и другите началства и чета заявлението. Смяха се, що се смяха, най-опитният мой заместник се зае с работата. На другия ден докладва, че го е викал, какво са говорили, не знам, но същия следобед Павел Зъбера нахлу при мен с ново заявление: „Искам си същото име. Заради една цапната в устата аз бояджия не ставам. Цял свят ме знае като Павел и такъв ще си остана. Ако ме прекръстите Камен, то утре може да й хрумне и Камънак да ми вика…”

Аз чета сериозен. Очите му се взират в мене, но не откриват подигравка. Оглеждам го и аз. Въпреки че е над шейсетте, няма бял косъм на главата. Мустаците му са хибрид между раздвоена конска опашка, подкастрена късо, с черни грапавини под устните и предни зайчи лапи. Бакенбардите - рунтави като катерича опашка - го поствят в крак с модата. Палтото му, съобразно със следдеветосептемврийската мода е доста тесничко., връзката на жълто-зеленикави петна,изрзена с думите на художника „възпява света като букет от щастие” Под червеникавия панталон обувките са кадифеночервени - като избелял плащ на тореадор, мамещ андалузки бик. В този цъфтящ вид спокойно може да му мохнете десет години.

-  Добре - казвам. - Ще имам предвид последното ти заявление…

Окрилен от съгласието ми, той вади от джоба ново заявление:

„…  Предвид познанията, които придобих в резултат на беседите си с баба Гана Чучка, която е знаела и билките на бай Минчо Тарамбука, славил се някога из цяла Северна България, предлагам да ми издадете удостоверение за доктор. Ще лекувам следните болести: дрисък, запек, бъбреци, болки в корема, задух, препиване…”

Погледнах го. Той прочете недоумението в очите ми и поясни:

-  Хайде, не е чак толкова майсторлък да се оправяш с такива болести. Да речем, с препиването - колко му е? Лепваш прясно говеждо л…  на устата на човека, а носа оставяш да диша. След четири часа се свестява. После може да пее като поп Паисий по заговезни…

Продължих да чета:

„…  Сърцебиене, виене на свят… Документа ще употребявам в събота, на пазара в Карлово и в неделя в Сопот. Тайна запазена. С почит - Павел Зъберов.” Подписът беше такъв, че и най-стабилната световна валута би се радвала на притежаването му, много по-неподдаващ се на подправка, отколкото някакви си водни знаци.

Пратих го за освидетелстване в болницата, за да мога след съответния преглед да му издам документа. Носи ми запечатан плик:

„… Въпросният гражданин е нормален. Пълен с идеи и частични медицински /народния/ познания по болнолечение. Не може да се прати в лудницата…”

Звъня на главния лекар да му кажа, че не съм искал да го пращам в лудницата, да ми помогнат някак да му внушим, че лекарски права не се получават тъй леко.

След като отиде повторно „за справка” в болницата, Павел ми донесе ново заявление: „… Толкова чуждестранни думи ми изхортуваха докторите, че ми се шашна главата. Хич ти заради една фирма „доктор” да не съм луд да уча цял латински. Казаха ми, че могат да ми разрешат да продавам само чубрица. Че ако е за една чубрица, хич не се и залавям да докторувам - да си я берат Булгурите и другите там, дето я изнасят на пазара…”

-  Слушай бе, моето момче - вика ми - знаеш, че аз съм кундурджия. Толкова ли ти е трудно да разбереш, че синът ще се жени скоро и ми трябват пари? Хайде, разреши ми да отворя за година-две една работилница! Какъвто съм по модата, сума ти пари ще изкарам.

Дадох му такъв документ. И дори след време - писмо за право да събира отпадъци от кожената фабрика, после и от работилницата за гвоздеи. Но и в това поприще Патю фалира.

Какво ли ще е последното му заявление?