ЗАГОВЕЗНИ

Иван Нечев

С трепет се очакваха Сирни заговезни - след гладорията през велики пости, оставила неизлечим белег по лицето на дядо Вачо Булгура. Срам не срам, ще споменем две думи за белега, за да знаят всички и да не подмятат, че предния му, едър като стар кокал зъб, бил избит от злото му магаре.

Беше хубава пролетна вечер. Заплеснат в приготовленията вкъщи, изкушаван с всяко вдишване на тлъстите гозби, дядо Вачо не усети как дойде вечерта. Облече новата аба. Новите шаячни панталони му се лепнаха по мярка, липсваше му само кафявото бомбе с кръвнишки накривена периферия, останало още от венчавката му с любезната госпожа Дена, преименувана кой знае кога и защо, със задморското име Виктория. Четиримата му синове, наредени по големина, като четири януарски празника, чинно чакаха да се прекръсти трапезата, за да се нахвърлят върху печеното агне, баницата и онова сладко тестяно тресавище, наричано в къщи баклава.

- Господи, Иисусе наш - смирено избоботи стопанинът - дай нам насущний…

Баба Дена се ядоса, че молитвата не върви по тертипа, та рече да се притече на помощ:

- Иже еси на небесе…

- Млък, магарице кльощава! Мене ще ме учиш на разум, дето знам и досега френската азбука наизуст! - И почна да я казва примижал, демек, виждате, че и със затворени очи не я бъркам  -  А, бе, се, де, е, еф, же…

- Тате, остави! Казвал си я вече…  - обади се несмело най-големият по години и най-върл гладник Гачо.

Старият отвори очи, в които изведнъж се мярна мътният образ на балканска буря.

- Сус бре, невъзприемчиво животно! Ха научи ти азбуката по френски наизуст, да те видя!

Баба Дена се намеси помирително:

- Не можете вие да се мерите с баща си! Него седем даскала са го учили! - рече тя, уверена, че като погъделичка самочувствието му, ще сключи мира поне за тази вечер.

- Чуеш ли бе, магаре, дето не щя да учиш? Седем умни глави са ми наливали ум в главата, затуй сега съм на уважение…

- Хм, затуй сега пасеш овцете на хората! От много акъл! Па и от Общината от голям себап те скъсаха от глоби…

Очите на Вачо пак се наляха с буря, репликата тоя път беше от третия син, наистина ученолюбив, рядко казваше дума, но кажеше ли я - тежеше като току-що отсечен габър. Старият рече да възрази, но повече от една ругатня не каза. И понеже беше вече кибритисал, реши да обърне заговезния ритуал наопаки. Вместо да довърши

молитвата, да се навечерят и тогава да почнат да ловят бялата, твърда като камък, халва, изведнъж обяви, че ще ловят първо халвата.

За да има мир, баба Дена грабна един едър къс, завърза го здраво за канапа, опънат на пирон, забит в дървения таван. Дядо Вачо залюля връвта и всеки зина да докопа лакомството. Но то с лекота се изплъзваше от яките зъби на младите, от разклатените резци на бащата, на майката. Тъкмо дядо Вачо да улови халвата, разтворил широко уста като входа на мечо леговище, навън се потропа силно.

Вратата се отвори и на прага застана полицаят Ганю Шилето.

- Да ви е сладко, бай Вачо! - Шилето лакомо огледа трапезата.

- Сполай ти, седни! Какво те носи насам?

- Дойдох да се разберем кога ще си внесеш наряда вълна, че кметът ни е подгонил…

Тежко мълчание висна над трапезата.

- Че баш сега ли намери бе, калпазанино? Сядай на софрата, хайде, друг път ще говорим за вълната!

Шилето не чака втора покана, знаеше, че Булгуря е заклал първото тлъсто агне и това му бе дало повод да измисли историята с вълната.

Дядо Вачо изчака гостенинът да се настани, завъртя конеца и халвата се запремята отново от зъби на зъби. Синовете се занадигаха от столовете, сегиз-тогиз в борбата се намесваха хищните, жълти конски зъби на Шилето, захапваха, изтърваваха, отново зяпваха, додето най-сетне един едър къс изчезна в устата между зъбите му. Синовете изохкаха, дядо Вачо тури ново парче на връвта. Примамната бучка се залюля, затрака по неопитните чисти зъби на децата, чукна закачливо разклатените коренища на баба Дена, прелетя покрай отворената меча дупка на дядо Вачо. Плъзна се и - о, Господи - отново и безвъзвратно изчезна заедно с конеца в устата на Шилето.

С един замах на ножа баба Дена отряза канапа досами дебелите джуки на гладника, снади връвта и завърза за нея още по-голямо парче твърда като камък бяла халба. С няколко хрускания Шилето раздроби плячката, погълна я заедно със сиджимката и пак оголи конските си на вид, но вълчи по нрав зъби.

И пак халвата се завъртя, за да попадне за трети път между зъбите на гостенина. Това падение в очите на подхилкващите се деца вбеси стопанина и той реши да си помогне с ръце, яростно протегна врат да затвърди победата си. Но и Шилето не дремеше. Отлепи дебелият си задник от стола, зъбите му се вкопчиха в сиджимката и задърпаха плячката. Съперникът му също я задърпа и в кратката борба, непреценил силата на  отсрещния, дядо Вачо се блъсна в халвата.

Нещо изхрущя.

Старецът усети в устата си кръв, изкъртеният зъб го рязна под езика.

Той изрева и с все сила удари Шилето по устата.

Посипаха се зъби.

Шилето скочи, разтворил кръвясалата си уста, пълна с халва и червена пяна, загълголи нещо неразбрано и се и се улови за пищова. В отговор дядо Вачо сграбчи печеното агне за двата крака и го стовари в ококорената насреща му муцуна на Шилето…

Дядо Велю Козаря разправя, че след това младите се отделили в съседна стая и заговели със сланина, праз и чубрица, а дядо Вачо дал на Шилето да изяде цялото агне и да изпие едно шише мискетово вино - само и само да забрави за инцидента. И две овце му дал на всичко отгоре, да си нагласи нови сребърни зъби. Чак когато го изпращал пиян, с две върви, на които се дърпали овцете, - му рекъл запъхтян, през зъби:

- Карай, Шиле, твойта мама гладнишка! Аз ти изкъртих два зъба и ти натиках в муцуната заговезното агне, ама да даде Бог да ти приседне дано, та да изчезнеш в долната!

Доволен от плячката си, пияният полицай само се усмихнал, а дядо Вачо като не знаел какво още да му рече, плюл цялостно и свободно през новооткритата си зъбна дупка.