КОШНИЧКА С ЯБЪЛКИ

Орлин Орлинов

Изведнъж,
като пролетен дъжд,
като щърк прелетя
малък спомен
за плетена кошничка
с дъхави ябълки,
в късна вечер на мама поднесена
от един поет-банскалия,
от един огняр,
най-добрият човек на земята.
Той се казваше чичо Кольо.

Бяхме бедни тогава,
само на книги и вяра богати
и тез ябълки,
дето баба Елена ги беше набрала,
сладост бяха, манна небесна.

Аз ги хрупах,
както хрупа козле,
чичо Кольо ме гледаше
и се радваше на моите зъбки.
Аз не знаех тогава,
че той бил гений,
знаех само, че в късна вечер
най-добрият човек на земята
бански ябълки
в плетена кошничка носи.

И от него научих един урок,
най-добрият урок от всички уроци:
няма нужда от много,
няма нужда от думи,
няма нужда от клетви
за вярност -
трябва само да звъннеш три пъти,
донесъл на тези, които обичаш,
малка кошничка с дъхави ябълки.